Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Натан вдигна ръка към гроба.
— Това е резултатът от усилията ми. Не се получи.
— Но може би, ако…
В свирепия поглед на Натан блесна предупреждение.
— Казвам ти го за твое собствено спокойствие, това е. В края на другото разклонение я очакваше толкова жестока насилствена смърт, толкова кървава и болезнена, че ако тогава бе открил тялото и, щеше да предпочетеш да сложиш край и на своя живот, вместо да живееш със спомена за видяното. Бъди благодарен, че това не се случи. А то не се случи не защото Алтея се е страхувала повече от онази смърт, а защото те е обичала и не е искала да преживееш подобно нещо. — Натан пак посочи гроба. — Това е нейният избор.
— Значи за това разклонение си и говорил.
Блясъкът в очите на магьосника изчезна.
— Не съвсем. Разклонението, по което тя пое, бе смъртта. Тя сама избра как ще умре.
— Да не искаш да кажеш, че е могла да избере друго разклонение, което не би завършило със смърт?
Натан кимна.
— Би отложило смъртта и. Но ако бе избрала него, целият свят щеше да попадне в лапите на Пазителя. В края на това разклонение светът свършва. Със своя избор тя дава още един шанс на човечеството.
— Шанс ли, шанс за какво?
Натан въздъхна. Фридрих остана с впечатлението, че мисли за неща по-мрачни и ужасяващи от всичко, което Алтея е могла да види.
— Алтея спечели на всички ни време, за да могат други да направят своя избор, когато настъпи моментът да действат според свободната си воля. Този възел на разклонения в пророчеството е по-заплетен от всеки друг. Но повечето от краищата водят в нищото.
— Как така в нищото? Не разбирам. Какво означава това?
— Става въпрос за самото съществуване. Повечето от тези пророчества завършват в празното пространство, в света на мъртвите — за всичко.
— Но все пак виждаш някакъв изход, нали?
— Плетеницата е загадка за мен. Тук се чувствам безпомощен. Вече знам какво е да си без дарбата, да си сляп. Сега и аз съм такъв. Не мога да видя дори от кой зависят важните избори.
— Сигурно от Дженсън. Може би, ако я намериш, но Алтея каза, че родените с дарбата са слепи за роденото без дарба потомство на Мрачния Рал.
— На всеки от рода Рал. Дарбата не може да ни помогне да открием роден без нея потомък. Никой не знае къде са се разпръснали тези деца. Освен, ако не събереш всички хора по целия свят и не ги накараш да маршируват пред родените с дарбата, практически няма друг начин да ги разпознаеш с дарбата си. Физическата близост е единственото средство, позволяващо на дарбата да разбере кои са — понеже очите ти влизат в противоречие с дарбата. Точно така стана, когато случайно видях Дженсън.
— Значи смяташ, че Дженсън има нещо общо с това?
Натан се загърна, усетил жилото на ледения вятър.
— За пророчествата хора като Дженсън изобщо не съществуват. Няма как да знам дали има още такива и ако има, колко са. Нямам представа каква точно е ролята им във всичко това. Знам само, че е много важна. Имам откъслечни сведения за събитията, знам част от хората, които се намират на важни разклонения. Както вече споменах обаче, голяма част от разклоненията са забулени.
— Но нали си Пророк, при това истински Пророк, както ме убеждаваше Алтея. Как е възможно да не разбираш някое пророчество, ако то съществува?
Натан го измери с тъмносините си очи.
— Опитай се да вникнеш в това, което ще ти кажа. Малцина са успели да ме разберат по този въпрос. Може би това ще ти помогне да понесеш по-леко скръбта си, понеже става въпрос за момента, в който Алтея откри себе си.
Фридрих кимна.
— Слушам те.
— Между пророчеството и свободната воля съществува напрежение. Единоборство. И въпреки това те са свързани помежду си. Пророчеството е магия, а всяка магия търси равновесие. Онова, което може да осигури равновесие на пророчеството, е свободната воля.
— Звучи абсурдно. Нали се отричат взаимно.
— Не е съвсем така, те са взаимно зависими, на в същото време и антиподни. Също както адитивната и субстрактивната магия са противоположни сили, но и двете съществуват. Всяка от тях уравновесява другата. Сътворение и унищожение, живот и смърт. За да действа, магията се нуждае от своя уравновесител. За пророчеството той е свободната воля.
— Ти си Пророк, а ми казваш, че съществува свободна воля, която обезсмисля пророчествата?
— Нима смъртта обезсмисля живота? Напротив, очертава го и по този начин изтъква значимостта му.
Точно в този момент на Фридрих му бе трудно да разбере всичко това. Освен това думите на Пророка не променяха нищо. Смъртта бе дошла и бе отнела безценния живот на Алтея. Нейният живот бе единственото богатство, с което Фридрих разполагаше. Мъката му го заля с нова сила. За него всичко бе свършило. Напред го очакваше единствено мрак.