Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Сефани слушаше захласната и очите й ставаха все по-ококорени. Есанде също слушаше с интерес, килнала глава на една страна, и тихичко възклицаваше при всяко ново откровение, но не чак колкото Сефани.
— Ами това, милейди? — изломоти младата слугиня и Авиенда спря. Жената сочеше статуетка на шкембест брадат мъж с весела усмивка, държащ книга. Бе висока две стъпки и като че ли бе направена от потъмнял с времето бронз: поне бе достатъчно тежка, за да е бронз. — Като я погледна, винаги ме кара да се усмихна, милейди.
— Мен също, Сефани Пелден — отвърна Авиенда и погали главата на бронзовия мъж. — Държи повече от книгата, която виждаш. Съдържа в себе си хиляди и хиляди книги. — Изведнъж сиянието на сайдар я обгърна и с тънки потоци на Огън и Земя тя докосна бронзовата фигура.
Сефани изписука, щом във въздуха над статуетката се появиха две думи на Древната реч, черни като отпечатани с мастило. Някои букви бяха малко непривично оформени, но думите се четяха съвсем ясно: „Ансоен“ и „Имсоен“ — и се рееха в празното. Авиенда изглеждаше стъписана почти колкото слугинята.
— Мисля, че най-сетне имаме доказателство — промълви Елейн по-спокойно, отколкото се чувстваше. Сърцето й се беше качило в гърлото и тупаше. „Лъжи“ и „Истина“, така можеше да се преведат думите. Или навярно „Измислица“ и „Факти“ щеше да е по-добре. За нея беше достатъчно доказателство. Отбеляза си наум местата, където потоците бяха докоснали фигурата, за времето, когато щеше да поднови проучванията си. — Но не бива да правиш това. Не е безопасно.
Сиянието около Авиенда се стопи.
— О, Светлина — възкликна тя и прегърна Елейн. — Изобщо не съобразих! Имам голям тох към теб! Изобщо не исках да застраша теб или бебенцата ти! Изобщо!
— И бебетата ми, и аз сме в безопасност. — Елейн се разсмя и я прегърна. — Видението на Мин!
Бебенцата й поне бяха в безопасност. Докато се родят. Толкова бебенца умираха в първата си годинка. Мин не беше казала нищо друго, освен че ще се родят здрави. Нищо не беше казала и че и самата Елейн няма да пострада, но тя нямаше намерение да го казва пред сестра си, която и без това се чувстваше гузна. — Никакъв тох нямаш към мен. Можеше да умреш или да се прогориш.
Авиенда се отдръпна и се взря в очите й. Това, което видя в тях, я успокои и тя се усмихна.
— Но го направих все пак. Бих могла да се заема с проучването им. С твоите напътствия ще е съвсем безопасно. Имаме месеци, преди да можеш да го подновиш сама.
— Никакво време нямаш, Авиенда — чу се женски глас откъм вратата. — Тръгваме си. Дано само не си прекалила с навика да носиш коприни. Виждам те, Елейн.
Авиенда подскочи, отдръпна се от Елейн и се изчерви. В стаята влязоха две айилки. И не просто айилки. Едната бе светлокосата На-дийр, висока като мъж и също толкова широка в раменете, Мъдра с голямо влияние сред Гошиен, а другата — Доринда, с огнена, прошарена с бяло коса — беше жената на Баел, вожда на клана Гошиен, макар същинската й значимост да произтичаше от това, че беше Господарката на покрива на твърдината Пушливи извори, най-голямата твърдина на клана. Тъкмо тя беше заговорила.
— Виждам те, Доринда — отвърна Елейн. — Виждам те, Надийр. Защо отвеждате Авиенда?
— Казахте, че мога да остана с Елейн, да й пазя гърба — възрази разгорещено Авиенда.
— Каза го, Доринда. — Елейн стисна ръката на Авиенда и сестра й се отзова със същото. — Каза го. И ти, и Мъдрите.
Златни и костени гривни дръннаха, щом Доринда намести тъмния си шал и сухо попита:
— Колко души трябва да ти пазят гърба, Елейн? Имаш над сто човека, посветили се само на това и твърди като Фар Дарейз Май. — Бръчиците около очите й станаха повече от усмивката. — Онези жени отвън дори май искаха да им предадем ножовете си, преди да ни пуснат да влезем.
Надийр докосна с пръсти роговата дръжка на ножа си и в зелените й очи блесна свирепа светлина, макар че стражите едва ли бяха проявили такова желание. Дори Биргит, подозрителна към всекиго, опреше ли до сигурността на Елейн, не виждаше никаква опасност от страна на айилките, а Елейн беше поела известни задължения, когато двете с Авиенда станаха посестрими. Мъдрите, взели участие в церемонията като Надийр, можеха да ходят където пожелаят в двореца, и когато пожелаят. Колкото до Доринда, нейното присъствие бе толкова властно, макар и спокойно, че изглеждаше немислимо някой да се опита да я спре.