Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Обучението ти се отлагаше твърде дълго, Авиенда — заяви твърдо Надийр. — Иди се облечи прилично.
— Но аз толкова много се уча от Елейн, Надийр. Сплитове, които вие дори не знаете. Мисля, че мога да направя тъй, че да завали дъжд в Триделната земя! А току-що двете разбрахме, че мога да…
— Каквото и да си научила, явно, че също толкова си забравила — прекъсна я рязко Надийр. — Например факта, че все още си чирачка. Силата е най-малкото, което трябва да знае една Мъдра, иначе Мъдри щяха да са само можещите да преливат. Хайде, марш да се преоблечеш, и разчитай на късмета си, че не те карам да се съблечеш до голо и да те напердашат с камшик. Шатрите вече ги смъкват и ако тръгването на клана се забави заради тебе, наистина ще видиш камшика.
Без повече приказки, Авиенда пусна ръката на Елейн и хукна навън, но се блъсна в Нарис и тя залитна и за малко да изтърве големия покрит с кърпа поднос, който внасяше. Нарис се ококори, като видя айилките, но Есанде я смъмри, че се е забавила толкова, нареди й да сложи яденето на масата и младата слугиня се разбърза припряно, като мърмореше извинения.
На Елейн също й се искаше да изтича след Авиенда, да е с нея още някой миг, но думите на Надийр я задържаха.
— Кемлин ли напускате, Доринда? Къде отивате.
Колкото и да обичаше айилците, никак не й харесваше да обикалят из страната. При тази нестабилна обстановка създаваха достатъчно проблеми дори само като излизаха от стана за лов или търговия.
— Андор напускаме, Елейн. След няколко часа ще сме далече отвъд границите ви. Колкото до „къде“ — трябва да питаш Кар-а-карн.
Надийр беше отишла да види какво слага Нарис, която толкова се разтрепери, че за малко да изтърве няколко блюда.
— Това изглежда добре, но някои от тия билки не са ми познати — заяви Мъдрата. — Акушерката ти одобрила ли го е всичко това, Елейн?
— Ще си взема акушерка, когато ми наближи времето, Надийр. Доринда, не може да си мислиш, че Ранд ще иска да скрие от мен къде отивате. Какво каза той?
Доринда сви рамене.
— Изпрати вестоносец. Един от ония с черните палта, с писмо до Баел. Баел ми позволи да го прочета естествено… — Тонът подсказваше, че не е имало никакъв проблем с разрешението. — Но Кар-а-карн помоли Баел да не казва никому, тъй че не мога да ти кажа.
— Нямаш акушерка? — попита невярващо Надийр. — А кой ти казва какво да ядеш и да пиеш? Кой ти дава подходящите билки? И спри да ме бодеш с тия очи, жено. Нравът на Мелайне е много по-лош и от твоя, но тя има достатъчно разум в главата да се остави Монел да я напътства в тези неща.
— Всяка жена в двореца ме напътства какво да ям — отвърна с горчивина Елейн. — Понякога ми се струва, че го прави всяка жена в Кемлин. Доринда, не можете ли поне да…
— Храната ви изстива, милейди — каза кротко Есанде, но точно с толкова нотка твърдост, колкото бе допустима за стара слугиня.
Елейн скръцна със зъби и се плъзна към стола, зад който стоеше Есанде. Не се втурна, колкото и да й се искаше. Плъзна се. Есанде извади четка за коса с костен гръб, махна кърпата от главата й и започна да я реши, докато се хранеше. Ядеше главно защото ако не ядеше, щяха да пратят някоя за още топла храна, защото Есанде и охраната й щяха да я държат тук, докато не се нахрани, но освен няколкото сушени ябълки, които все още не се бяха развалили, храната определено не беше вкусна. Хлябът беше хрупкав, но пълен с гъг-рици, а накиснатият сушен боб, тъй като всичкият боб в складовете се бе развалил, беше твърд и безвкусен. Ябълковият компот в купата беше с билки — корен от репей, черен глог, кора от горчилек, листа коприва — с много малко мазнинка, а за месо й бяха дали ярешко, сварено в бистра водица. Без щипчица сол почти, доколкото можеше да прецени. Беше готова да убие за малко солено телешко, плувнало в мас! Виж, в блюдото на Авиенда имаше резенчета телешко, нищо че изглеждаше жилаво. Тя можеше и вино да си поиска. А за нея — можеше да избира между вода и козе мляко. Искаше й се чай почти колкото тлъсто месце, но и най-слабият чай я караше да тича да се облекчи, а и без това си имаше достатъчно трудности. Хранеше се методично, механично и се стараеше да мисли за всичко друго освен за вкуса в устата си. Освен на компота от ябълки поне.