Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
Стотици лъскави като мъниста очички се бяха приковали в Техол и Бъг, заедно с тези на тримата мъже и трите жени, които бяха ядрото на Гилдията на ловците на плъхове.
Техол придърпа панталоните си.
— Благодаря на всички ви за…
— Ти си Техол Бедикт — прекъсна го жената, която седеше най-вляво. Общо взето представляваше колекция от сферични форми: лице, глава, рамене, гърди — и малки, тъмни и лъскави като втвърдена смола очи. В гъстата й, спускаща се на вълни черна коса имаше поне три плъха.
— Аз пък съм любопитен — каза усмихнато Техол. — Какво търсят тук всички тези плъхове?
— Безумен въпрос — сопна се мъжът до кълбестата жена. — Ние сме Гилдията на ловците на плъхове. Къде според вас да държим тези, които сме хванали?
— Мислех, че ги убивате.
— Само ако откажат да се закълнат — отвърна мъжът и по някаква необяснима причина натърти на последната дума с ръмжене.
— Клетва? Как се заклеват плъхове?
— Не е твоя работа — отвърна жената. — Аз съм Оникс. До мен седи Сцинт. По-нататък поред: пред теб е майсторът Ормли, Глистен, Бубърд и Руби. Техол Бедикт, заради теб претърпяхме загуби от вложенията си.
— От които несъмнено сте се възстановили.
— Не това е въпросът! — каза Глистен. Беше руса и толкова дребничка, че над масата се показваха само раменете и главата й. Купища плъхове ситнеха неспокойно пред нея и я принуждаваха от време на време да надигна глава, за да не го изпуска от очи.
— Доколкото помня, загубихте малко по-малко от половин пик — каза Техол.
— Откъде знаеш? — попита строго Сцинт. — Само ние знаем това!
— Само предположение, уверявам ви. Все едно, контрактът, който предлагам, е за равностойна сума.
— Половин пик!
Усмивката на Техол се разшири.
— А, вече спечелих пълното ви внимание. Чудесно.
— Това е абсурдна сума — намеси се Оникс. — Какво ще искаш да направим за нея, да завладеем Коланс?
— Бихте ли могли?
Ормли се намръщи.
— Защо ще го искаш от нас, Техол Бедикт?
— Трудничко ще е — притеснено промърмори Глистен. — Недостигът ни на човешки ресурс…
— Трудно — прекъсна я Сцинт, — но не и невъзможно. Ще трябва да привлечем от островните ни ядра…
— Чакайте! Не се интересувам от завладяване на Коланс!
— Ти си от онези хора, дето непрекъснато си променят решенията — каза Оникс, отпусна се назад и един плъх с писък изхвърча от косата й и тупна на пода някъде зад нея. — Не понасям да работя с такива хора.
— Не съм си променил решението. Не аз повдигнах въпроса за Коланс. Всъщност беше майстор Ормли…
— Е, той също не може да си променя решението. Двамата сте създадени един за друг.
Техол се обърна към Бъг.
— Не съм нерешителен, нали? Кажи им, Бъг. Кога изобщо си ме виждал нерешителен?
Бъг се намръщи.
— Бъг!
— Мисля!
Гласът на Глистен се чу иззад един особено голям куп плъхове.
— Не виждам смисъла във всичко това.
— Съвсем разбираемо — отвърна равнодушно Техол.
— Опиши ни офертата си — настоя Ормли. — Но имай предвид, че частни функции не поемаме.
— Какво означава това?
— Няма да си хабя дъха да обяснявам… освен ако не се окаже необходимо. Необходимо ли е?
— Не знам. Как да разбера?
— Точно това имах предвид. Е, сега за договора?
— Добре. Но ви предупреждавам, че е сложен.
— О, колко не обичам да чувам това — каза жално Глистен.
Техол се опита да я види и се отказа. Купчината плъхове на масата пред нея се трупаше.
— Изненадвате ме, Глистен. Забелязал съм, че Гилдията на ловците на плъхове си пада по усложненията. В края на краищата вие правите много повече от, хм, да ловите плъхове, нали? Всъщност основната ви функция е неофициална гилдия на наемни убийци — неофициална, защото, разбира се, това е незаконна дейност, и неприятна освен това. Освен това вие сте и нещо като гилдия на крадци, въпреки че все още не сте постигнали пълно съгласие с по-независимо настроените крадци. Също така изпълнявате необикновено благородна функция. С неофициалните си нелегални канали за бягство на обеднели бежанци от асимилирани гранични племена. Освен това и…
— Престани! — кресна Оникс. И добави с не чак толкова писклив глас: — Бубърд, доведи Главния следовател. Блудния ми е свидетел, ако някой трябва да бъде разследван, това е Техол Бедикт.
Техол вдигна вежди.
— Ще боли ли?
Оникс се ухили тържествуващо и прошепна:
— Обуздай нетърпението си, Техол Бедикт. Много скоро ще получиш отговор.
— Разумно ли е да заплашвате потенциален работодател?