Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— Не виждам защо не — отвърна Оникс.
— Знанията ти за нашите действия са обезпокояващи — каза Ормли. — Това не ни харесва.
— Уверявам ви, изпитвам само възхищение от действията ви. Всъщност офертата ми за контракт включва пълния обхват дейности на гилдията. Не можех да я направя, без да съм запознат предварително, нали?
— Откъде да знаем? — попита Оникс. — Още не сме я чули.
— Сега ще обясня.
Вратата зад тях се отвори и покрай Техол и Бъг мина жена, която най-вероятно трябваше да е Главният следовател. Стъпваше внимателно и застана най-вдясно до масата, скръсти ръце и се облегна на стената.
— Главен следовател Ръкет — заговори Оникс, — имаме тук пред себе си лице с опасни наклонности.
Жената — висока, жилава, с късо подстригана рижа коса, беше облечена в бели кожи, облекло в стила на Южен Нерек, все едно току-що беше дошла от степите. Макар че, разбира се, най-близките степи бяха на над сто левги на изток. Като че ли не носеше оръжия. Очите й, със смайващо жълто-кафяв оттенък, по-скоро приличаха на котешки, отколкото на човешки, бавно се спряха на Техол.
— Той ли?
— Кой друг? — сопна се Оникс. — Няма да е слугата му я!
— Защо не? — провлече Ръкет. — На мен той ми изглежда по-опасният.
— Съгласен съм — изсъска Бубърд. — Той мушна пръстите си в очите на секретаря ми.
Сцинт се стъписа.
— Наистина? Просто ей така? — Вдигна ръка, изпъна два пръста и замушка във въздуха. — Просто така? Мушна? Ей така?
— Да — отвърна Бубърд и изгледа сърдито Бъг. — Разкри илюзията! Каква полза да правиш илюзии, като ми идва и боде дупки в тях!
Техол се обърна към слугата си.
— Бъг, ще излезем ли живи от всичко това?
— Трудно е да се каже, господарю.
— Само защото си бръкнал в очите на онзи секретар?
Бъг сви рамене.
— Докачливи са, нали?
— Така изглежда, господарю. Най-добре да продължиш с офертата, не мислиш ли?
— Добра идея. Отклоняваща маневра. Да, наистина.
— Идиоти такива, ние ви чуваме! — каза Оникс.
— Чудесно! — Техол пристъпи напред внимателно, за да не стъпи в кипящия килим от плъхове. Лекото избутване с върха на обувката явно беше достатъчно. — И така. Искам всички племенни бежанци в града да бъдат изведени навън. Крайна цел? Островите. Определени острови, подробностите — по-късно. Преди тях да бъде изпратено пълно продоволствие, въпросните хранителни припаси ще се закупят от мен. По логистиката ще работите с Бъг. Второ. Разбирам, че водите разследване по изчезванията на хора за Короната. Несъмнено не им казвате нищо за разкритията си. Аз, от своя страна, искам да знам за тези разкрития. Трето: искам да бъда пазен. Много скоро ще се появят хора, които ще искат да ме убият. Вие трябва да ги спрете. Ето офертата ми. Половин пик и списък на безопасни вложения, и на последно място, предлагам ви да следвате моя финансов съвет до последната буква и да преглътнете разхода…
— Искаш да ни станеш финансов съветник? — възкликна с искрено неверие Оникс. — Онези загуби…
— Можеше да се избегнат, ако тогава бяхме обвързани в по-близки отношения, в каквито се каним да навлезем сега.
— А бежанците, които са Длъжници? — попита Ормли. — Ако всички изчезнат, това ще предизвика срив в Данъчните.
— Няма, защото изтичането ще е толкова бавно, че никой няма да забележи…
— Как може да не забележат?
— Вниманието им ще бъде… отклонено.
— Намислил си нещо много гадно, нали, Техол Бедикт? — Очичките на Ормли лъснаха. — Което значи, че случилото се първия път не беше случайно. Нито беше некомпетентност. Просто си се оказал с конец в ръката и си го дръпнал, за да видиш колко ще се разплете кълбото. Знаеш ли какво ни казваш? Казваш ни, че си най-опасният човек в Ледер. Защо изобщо трябва да ти позволим да излезеш от тази стая?
— Много просто. Този път взимам приятелите си с мен. Тъй че въпросът е: приятели ли сте ми?
— А ако нашият Главен следовател те разследва тук и веднага?
— Схемата ми вече е в ход, майстор Ормли, все едно дали ще остана жив, или не. Разбира се, ако умра, никой няма да избегне предстоящото.
— Почакай — спря го Оникс. — Спомена нещо за разходи. Това, че ще станеш наш финансов съветник, ще ни струва ли нещо?
— Е, естествено.
— Колко?
— Четвърт пик, там някъде.
— Значи ти ни плащаш половин пик, а ние ти връщаме четвърт пик?
— И пак оставате отгоре.
— Прав е — каза Сцинт, сграбчи един плъх от масата и откъсна главата му със зъби.
Всички зяпнаха, включително цялата стая плъхове. Сцинт забеляза това, сдъвка с хрущене главата и каза с пълна уста:
— Съжалявам. Разсеях се. — Погледна обезглавеното трупче в ръката си и го пъхна под ризата си да го скрие.