Среднощни приливи

Удинаас не беше готов да припише каквото и да било значение на тези детайли. Беше достигнал до собствената си матрица, точен и нетрепващ поглед, с ума зад него — освободен и в пълен покой, без никакви вълни по повърхността и със затаени глъбини.

Така беше по-безопасно. Можеше да стои тук, на равно разстояние между двете горящи факли, без да е облян от светлината на нито една, и в този смътен център продължаваше да гледа, да наблюдава мълчаливо как Рулад смъква наметалото от меча кожа, за да остане гол пред своята невяста.

На Удинаас можеше да му стане смешно, ако си беше позволил да изпитва чувства, като видя как монетите, прогорени в пениса на императора, се откъртиха — една, две, още две, после четири, когато Рулад се възбуди. Монетите изтупваха върху застлания с килими под, някои отскачаха и се изтърколваха, преди да спрат. Можеше да се ужаси от погледа в зачервените очи на императора, когато протегна ръка и прикани Майен да се приближи. Вълни на съчувствие към злочестата млада жена бяха възможни също така, но само абстрактно.

Докато гледаше този ужасен и в същото време — странно комичен миг, робът остана съвършено неподвижен, външно и вътрешно, а нелепата реалност на този свят се разигра сама, безмълвно.

Поне в началото самообладанието му беше абсолютно. Рулад хвана Майен за ръка и я придърпа към себе си.

— Майен — заговори хрипливо с глас, който се мъчеше да се домогне до нежност, но не достигна до нещо повече от груба лъст. — Трябва ли да ти разкривам, че съм мечтал за този миг? — Дрезгав смях. — Не съвсем. Не точно така. Не толкова… подробно.

— Ти беше разкрил желанията си, Рулад. Преди… това.

— Да, наричай ме Рулад. Както преди. Между нас нищо не се е променило.

— Все пак аз съм твоя императрица.

— Моя жена.

— Не можем да говорим, все едно че нищо не се е променило.

— Ще те науча, Майен. Все още съм Рулад.

И я прегърна — непохватна, детинска прегръдка от злато.

— Няма защо да мислиш за Феар. Майен, ти си неговият дар за мен. Неговото доказателство за вярност. Той постъпи като истински брат.

— Аз бях сгодена…

— А аз съм император! Мога да наруша правилата, които обвързват Едур. Миналото е мъртво, Майен, и аз съм този, който ще сътвори бъдещето! С теб до рамото ми. Виждах как ме поглеждаше, ден след ден, и долавях страстта в очите ти. О, и двамата знаехме, че накрая ще те има Феар. Какво можехме да сторим? Нищо. Но аз промених всичко това. — Отдръпна се стъпка назад, макар че тя все още го държеше за ръката. — Майен, моя жена. — Започна да я разсъблича.

Реалности. Мигове, бавно проточили се, един след друг. Тромави и неизбежни. Бляновете на Рулад за тази сцена, каквито и да са били подробностите, се превеждаха в неловки жестове, изпълнени с досадна настойчивост. Дрехите не се смъкват лесно, освен ако не са скроени за това, а тези не бяха. Пасивността на Майен правеше всичко още по-трудно и мигът се лиши чувственост.

Удинаас видя как страстта на Рулад угасна. Щеше да се съживи, разбира се. Рулад в края на краищата беше млад. Чувствата на предмета на неговата лъст бяха без значение, защото Майен наистина се беше превърнала в предмет. В негов трофей.