Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— Защо магьосниците ще прокълнат оръжие?
— О, това най-често става неволно. Често е въпрос просто на некомпетентност. В много случаи вложената магия отказва да действа. Желязото се противи на насилието и колкото по-добра е техниката на изковаване, толкова по-устойчиво е оръжието. Магията вирее в недостатъците, все едно дали структурни във физическия смисъл, или метафорични в тематичния смисъл. А, виждам, че очите ви се оцъклиха, Финад. Все едно. Нека разгледаме антиките.
Цеда го отведе до отсрещната стена и Брис моментално забеляза едно съвършено оръжие, дълго и с тясно острие, с остър връх и със скромна дръжка. Откачи го и го огледа.
— Ледерийска стомана.
— Да, в Синия стил. Както добре знаете, това е най-ранната техника за производство на ледерийска стомана. В някои отношения Синият стил произвежда по-качествена стомана от сегашните методи. Слабостите са в други области.
Брис провери тежестта на оръжието.
— Ефесът трябва да се подмени, но иначе… — И вдигна очи. — Но прокълнат ли е?
— Само доколкото всички оръжия от Синия стил са прокълнати. Както знаете, ядрото на острието представлява усукана жица, пет сплита с по шестдесет жички всяка. Към това ядро са приковани пет ленти, за да се получи ширината и ръбът. Синият стил е много гъвкав, оръжието е почти неуязвимо на чупене — има само един недостатък. Финад, допрете оръжието до което и да е друго. Лекичко, моля.
Брис го направи и от меча отекна странен звук. Като плач, който продължи дълго.
— В зависимост от това в коя част ще бъде ударено оръжието, нотата е уникална, макар че всяка накрая ще се понижи или повиши до гласа на самото ядро. Ефектът е кумулативен и траен.
— Все едно врещи умираща коза.
— В основата на оръжието е всечено име, Финад. Можете ли да го прочетете?
Брис примижа, докато се пребори с непохватно изписаните букви, после се усмихна.
— „Ликувай, коза“. Какво пък, проклятието изглежда съвсем безвредно. Друга магия вложена ли е в него?
— Мисля, че ръбовете се заточват сами. Щръбките се изцеряват, макар че винаги се губи малко материал. Някои закони не можеш да ги надхитриш. — Цеда взе друг меч. — Този е малко големичък, признавам…
— Не, става. Странникът е много висок.
— Висок, нали?
Брис кимна, премести меча в лявата си ръка и взе другия от Куру Кан.
— Блудния ми е свидетел, с този трудно се борави. Трудно поне за мен.
— „Сарат плака“. Отпреди четири поколения. Един от последните в Синия стил. Притежавал го е Кралският защитник по онова време.
Брис се намръщи.
— Урудат?
— Много добре.
— Виждал съм негови образи по стенописи и пана. Едър мъж…
— О, да, но казват, че бил много бърз.
— Забележително, при теглото на този меч. — Изпъна го. — Острието дърпа. Балансът е на косъм по-напред. Това оръжие е за лява ръка.
— Да.
— Добре — прецени Брис. — Странникът се бие с две ръце и уточни за два меча, което предполага…
— Боравене с двете ръце. Да.
— Вложеното?
— Да се пръсне при смъртта на владетеля му.
— Но…
— Да, поредното ненужно усилие. И тъй, два страховити меча в Синия стил. Приемливо ли е според вас?
Брис огледа замислено двете оръжия, играта на аквамарин под светлината на фенера.
— И двете са красиви, с изключителна изработка. Да, мисля, че ще свършат работа.
— Кога ще ги занесете?
— Утре. Никакво желание не изпитвам да влизам там нощем.
Помисли си за Кетъл и усети отново допира на хладната й ръка. Не беше уведомил Цеда за една подробност от срещата си при кулата. Подробност, която поне външно изглеждаше маловажна.
Кетъл беше нещо повече от дете.
Тя също беше мъртва.
Поради този небрежен пропуск страхът на Цеда не се оказа толкова голям, колкото можеше да е. Всъщност — колкото трябваше да е. Поради този пропуск, в последните няколко мига, преди Финадът да се раздели с Куру Кан, беше достигнат един кръстопът, а след това, неизбежно, се тръгна в определена посока.
Нощният въздух беше приятен, топъл вятър разнасяше боклука от канавките. Техол и Бъг спряха пред Къщата с люспите.
— Доста уморително беше — заяви Техол. — Мисля да си легна.
— Не искаш ли първо да хапнеш, господарю?
— Да не си намерил нещо?
— Не.
— Значи нямаме нищо за ядене.
— Така е.
— Тогава защо ме попита дали искам да ям?
— От любопитство.
Техол стисна юмруци и изгледа ядосано слугата си.
— Виж какво, не бях аз този, заради когото за малко щяха да ни разследват там!
— Тъй ли?
— Добре де, не само аз. Ти също. Да мушка в очи, моля ви се!