Пробуждането на демона

За първи път Брадуордън изглеждаше искрено впечатлен.

— Бива си го тоз’ лък — промърмори той и вдигна своя.

Елбраян неволно сви юмрук, повярвал, докато следеше полета на тежката стрела, че победата е негова. За негова изненада, тя все пак уцели мишената, макар и в самия й край, възможно най-вляво от центъра.

Младият мъж хвърли кисел поглед на приятеля си:

— Чист късмет!

Брадуордън обаче тропна с копито и поклати глава:

— Не съм съгласен — най-сериозно заяви той. — Целех се тъкмо там — в ръката с оръжието.

— Ами ако чудовището си служеше с лявата ръка? — насмешливото подхвърляне на Елбраян изтри усмивката от лицето на кентавъра.

— Последен изстрел — обяви той. — После продължаваме с възможно най-далечните дървета.

— Или листа — отвърна пазителят и вдигна Ястребокрилия.

— Повечко, отколкото трябва — неочакваната забележка на Брадуордън сепна Елбраян и го накара да отпусне лъка си надолу.

— Повече, отколкото трябва?

— Повече самонадеяност, отколкото е полезно — уточни кентавърът. — Още малко и ще поискаш да се обзаложим.

Елбраян се замисли над тези думи, после отмести поглед към предишната мишена, която Брадуордън едва бе улучил. А дали не го бе направил нарочно, запита се изведнъж. Дали пък лукавият Брадуордън не се опитваше да го подлъже? Вярно, че бе добър стрелец, но възможно ли бе да е дори по-добър, отколкото той предполагаше?

— Гайдата ми има нужда от нов мях — проточи Брадуордън, уж на себе си. — Не е трудно, ама-а-а… мръсничка работа си пада туй, набавянето на кожата, де.

— Ами ако аз спечеля? — попита Елбраян, а преценяващият поглед, с който измери широкия гръб на кентавъра, красноречиво говореше какво се върти в главата му.

Брадуордън се разсмя, сякаш дори самата мисъл, че младият мъж може да победи, бе нелепа. Смехът му обаче бързо секна и той изпитателно изгледа другаря си.

— Знам какво си си наумил, ама само се опитай да ме яхнеш и току-виж съм решил да проверя дали вкусът на човешкото месо не е станал по-добър, откак го опитах за последен път.

— Само до Края на света — уточни Елбраян. — Трябва да отида дотам и да се върна обратно възможно най-бързо.

— Никога! — отсече Брадуордън. — Само девица може да ме язди. И то единствено, ако получа същото в замяна — добави той с многозначително намигване.

Елбраян не искаше дори да си представи тази картина.

— Тогава какво? — попита Елбраян. — Ще се обзаложа с теб, но и ти трябва да предложиш нещо.

— Мога да ти направя истински лък — подкачи го кентавърът.

— А аз мога да ти пронижа задницата от сто стъпки разстояние! — не му остана длъжен пазителят.

— Големичка мишена си е — призна Брадуордън. — Добре де, от какво имаш нужда? Не че имаш някакви шансове да спечелиш, разбира се.

— Вече ти казах — настоя Елбраян. — Обичам да се разхождам, но наистина трябва да измисля по-бърз начин да правя обиколките си.