Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
И тъй, Сирота отведе пострадалата. Ераст Петрович остана, за да присъства при съставянето на протокола. А малко по-късно се появи и японски представител, началникът на туземната полиция инспектор Асагава.
Князът се втурна към него, размахвайки ръце, и забърбори нещо на японски.
— Млък! — изрева Локстън. — Настоявам всички разговори да се водят на език, разбираем за потърпевшата страна.
Потърпевшата страна, тоест Фандорин, кимна мрачно.
— Човекът, който нарича себе си княз Онокоджи, предложи да ми уреди издигане по служба, ако потуля тая история — съобщи невъзмутимо Асагава.
Смазаният арестант огледа и тримата и очите му блеснаха, той сякаш започна да схваща, че не се е озовал в участъка случайно. Но изводът, който направи от този факт, бе погрешен.
— Добре де, добре — вдигна той ръце в знак на капитулация. — Виждам, че ме хванахте натясно. Ловко го уредихте. Само че ви очаква разочарование, джентълмени. Мислите си, че щом съм княз, съм червив с пари? Уви. Гол съм като храмова костенурка. Няма да намажете много от мен. Ще ви кажа как ще свърши цялата работа. Ще прекарам нощта във вашия дранголник, а на сутринта ще пристигне някой от министерството и ще ме прибере оттук. Ще останете с пръст в уста.
— Ами позорът? — попита Асагава. — Вие, потомъкът на древен и прославен род, се забъркахте в мръсен скандал. Покровителите може и да ви измъкнат оттук, но след това ще прекратят всякакви връзки с вас. Доброто общество ще ви избягва като чумав. Край на протекциите, край на развързаните роднински кесии.
Онокоджи присви очи. Това човече май не беше никак глупаво.
— Какво искате от мен? Виждам, че биете нанякъде. Говорете открито. Ако цената е честна, ще се разберем.
Асагава и Фандорин се спогледаха.
— Суга — рече тихо инспекторът. — Искаме Суга. Разкажете ни всичко, което знаете за неговата роля в убийството на министър Окубо, и ще ви пуснем.
Сякаш четка с бяла боя мина по лицето на княза — толкова бързо пребледня той.
— Не зная нищо за този случай… — едва изговори той.
— Преди седмица разказвахте на Алджърнън Булкокс каква награда очаква Суга за добре свършената работа — включи се в играта Фандорин. — Така че не отричайте, безполезно е.
Князът изгледа вицеконсула с ужас, явно не бе очаквал атака от тая посока.
— Ама откъде?… Беше на четири очи! — Онокоджи объркано запримигва.
Ераст Петрович бе сигурен, че гърчавият бонвиван ще се стресне. Но се стресна самият титулярен съветник.
— Аха! — възкликна арестантът. — Била е неговата държанка, нали? Тя шпионира за руснаците, нали? Ами да, разбира се! В къщата нямаше слуги, беше само тя!
— Каква държанка? За кого приказвате? — припряно (май прекалено припряно) попита Фандорин. Сърцето му се сви. Само това оставаше — да докара беля на О-Юми! — Недейте д-дрънка близо до отворен прозорец, където могат да ви чуят.
Нямаше как да се разбере дали тая реплика успя да отклони Онокоджи от опасните му подозрения. Но князът не се впусна в откровения.
— Нищо няма да ви кажа — тросна се той мрачно. — Позорът си е позор, обаче животът ми е мил… Вашият агент се е объркал. Не знам нищо подобно за интендант Суга.
Дотук беше. Не му подействаха заплахите за скандал. Онокоджи само повтаряше, че настоява токийската полиция незабавно да бъде информирана за арестуването на представителя на висшата аристокрация, племенника на четирима генерали, братовчеда на двама министри, съученика на две императорски височества и тъй нататък, и тъй нататък.
— Япония не ще допусне да държат княз Онокоджи в чужди зандани — заяви той накрая.
„Така ли е?“ — попита с поглед инспектора Фандорин. Оня кимна.
„Какво ще правим в такъв случай?“
— Сержант, вие сигурно имате много работа по преписки, отчетност и всякаква документация, нали? — попита Асагава.
— Ами не, не особено — учуди се Локстън.
— Не, направо не е за вярване — наблегна инспекторът. — Та вие отговаряте за целия Сетълмент. Тук живеят граждани на петнайсет държави, толкова кораби има в пристанището, пък вие имате само две ръце, за кое по-напред?
— Което е вярно, вярно си е — призна сержантът, който се опитваше да разбере накъде бие японецът.
— Известно ми е, че по закон сте длъжен до двайсет и четири часа да съобщите за ареста на японски поданик, но може и да не успеете в тоя срок.
— Може. Може да отидат два-три дни. Да не станат и четири — включи се в играта американецът.
— Значи след около четири дни ще получа от вас официално известие. А и аз имам страшно много работа. Недостатъчен щат, едва се справям. Може да минат още два-три дни, докато докладвам в департамента…