Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Добре, аз изслушах нахалните ти приказки, Балоун — отговори поручик Лукаш. — Чували ли сте някога, Sie Rechnungsfeldwebel383, войник да бъде нахален като ей този тип? Не стига, че ми изплюска обяда, ами на всичкото отгоре сега иска да му се разреши и двойна дажба. Ще ти покажа аз, Балоун, как се изгладнява.
— Sie Rechnungsfeldwebel — обърна се той към Ванек, — заведете го при кандидат-подофицера Вайденхофер и му кажете тая вечер, когато започнат да раздават гулаша, да го върже за два часа на двора пред кухнята. Да го върже по-височко, та да се крепи само на пръстите си и да гледа как ври гулашът в казана. И нагласете така работата, че когато започнат да раздават гулаша в кухнята, той още да е вързан, та да му потекат лигите като на гладна кучка, когато души край колбасарски магазин. Кажете на готвача да раздаде и неговата порция!
— Слушам, господин поручик. Елате, Балоун.
На излизане поручикът ги задържа на вратата и вглеждайки се в ужасеното лице на Балоун, тържествено извика:
— Хубаво се нареди ти, Балоун, да ти е сладко сега! Ако още веднъж ми погодиш тоя номер, без да ми трепне окото, ще те изпратя във военнополевия съд.
Когато Ванек се върна и съобщи, че Балоун е вече вързан, поручик Лукаш му каза:
— Вие знаете, Ванек, че не обичам да правя такива работи, но няма друг изход. Преди всичко ще признаете, че когато отнемат кокала на кучето, то ръмжи. Не искам край мене да има подли типове и, второ, самото обстоятелство, че Балоун е вързан, ще окаже голямо морално и психологическо въздействие върху цялата рота. В последно време тия типове, щом ги включат в бойна рота и щом разберат, че утре или в други ден ще се заминава за фронта, започват да си правят, каквото им скимне.
Поручик Лукаш имаше измъчен вид и продължи с тих глас:
— Завчера на нощното учение, както знаете, трябваше да маневрираме срещу Школата за запасни офицери зад захарната фабрика. Първият взвод предна охрана горе-долу вървя тихо по шосето, защото го водех самият аз, но вторият взвод, който трябваше да се движи отляво и да изпрати патрули пред захарната фабрика, се държа така, сякаш се връщаше от излет. Пееха, тропаха с крака, трябва да се е чувало чак в лагера. След това на десния фланг третият взвод тръгна да разузнава терена към гората, той беше на около десетина минути от нас, но и на това разстояние се виждаше как пушат, типовете му с типове, тъмнината беше осеяна с огнени точки. А четвъртият взвод трябваше да бъде тилна охрана, но дявол знае как се случи, че изведнъж се озова пред нашата предна охрана. Сметнахме го за противник и бях принуден да отстъпвам пред собствената си тилна охрана, която настъпваше срещу мене. Това е то единадесетата рота, която наследих. Какво мога да направя от тях? Как ще се държат в истинско сражение?
Поручик Лукаш молитвено беше събрал длани, лицето му имаше мъченически вид и върхът на носа му се бе проточил още повече напред.
— Вие, господин поручик, не се безпокойте за това — опитваше се да го утеши ротният фелдфебел Ванек, — недейте си блъска главата. Досега съм бил вече в три бойни роти. Всяка от тях я разпердушинваха и с батальона барабар и ние винаги трябваше да се формираме отново. И трите роти си приличаха, ни една от тях, господин поручик, не беше нито на косъм по-добра от вашата. Най-лоша беше деветата. Тя замъкна със себе си в плен всички началства, и с ротния командир барабар. Мене ме спаси само това, че тъкмо бях отишъл в обоза да получа дажбата ром и вино за ротата и работата се свършила без мене.
А знаете ли, господин поручик, че при последното нощно учение, за което разправяхте, Школата за запасни офицери, която трябваше да обходи нашата рота, стигнала чак до Незидерското езеро? Марширували непрекъснато чак до сутринта и предните постове затънали в блатото. А ги предвождал сам капитан Загнер. Може би са щели да стигнат чак в Шопрон, ако не се било съмнало — продължаваше с тайнствен глас ротният фелдфебел, който беше голям любител на такива новини и знаеше в подробности всички подобни истории.
383
Вие, фелдфебел. — Б.пр.