Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Прочете писмото няколко пъти.
Думите му за приятелството я накараха да се почувства неудобно. Не знаеше как да му отговори.
Накрая създаде документа „Криптирано съобщение 4“.
„Ще си помисля по въпроса.“
Излезе от интернет и седна в прозоречната ниша.
ЛИСБЕТ НАПУСНА АПАРТАМЕНТА СИ до площад Мусебаке едва в единайсет часа вечерта в петък, девет дни след убийствата. Запасите ѝ от пица „Билис“ и останалите хранителни продукти, включително последните трохи хляб и корички кашкавал, бяха свършили отдавна. От три дни живееше с пакет овесени семена, който бе купила чисто импулсивно с мисълта да започне да се храни по-здравословно. Откри, че от сто грама семена, малко стафиди и двеста милилитра вода след една минута в микровълновата печка се получава нормална овесена каша.
Липсата на храна обаче не бе единствената причина да се раздвижи. Трябваше да посети един човек. За съжаление не можеше да осъществи желанието си, ако седеше заключена в апартамента до площад Мусебаке. Отвори гардероба, извади русата си перука и се въоръжи с норвежкия паспорт на името на Ирене Несер.
Ирене Несер бе действителна личност. Външно тя страшно приличаше на Лисбет Саландер и бе изгубила паспорта си преди три години. Той попадна в ръцете на Лисбет благодарение на Plague и когато ѝ се налагаше, тя без колебание се преобразяваше в Ирене Несер. Правила го бе почти осемнайсет месеца.
Лисбет свали обиците от веждите и носа си и се гримира пред огледалото в банята. Облече тъмни дънки, един непретенциозен кафяв пуловер със златисти нишки и обу ботуши на висок ток. Извади един от флаконите със сълзотворен газ, с които се беше запасила и които държеше в кутия. Взе и електрошоковия си пистолет, който не бе докосвала от година, и го сложи да се зареди. След това приготви комплект дрехи за преобличане в найлонова торбичка. Късно вечерта излезе от апартамента. Първо се разходи до „Макдоналдс“ на улица Хорнсгатан. Избра този ресторант, защото съществуваше по-малка вероятност някой от бившите ѝ колеги от „Милтън Секюрити“ да попадне на нея точно тук – те ходеха в „Макдоналдс“, който се намираше в близост до Слусен или край „Медборарплатсен“. Изяде един „Биг Мак“ и изпи една голяма кола.
След като се нахрани, се качи на автобус номер 4 през Вестербрун до Санкт Ерик. Разходи се пеша до Оденплан и малко след полунощ се озова на адреса на покойния адвокат Бюрман на улица Упландсгатан. Не очакваше апартаментът да се намира под наблюдение, но забеляза, че един от прозорците на съседен апартамент на етажа му светеше. Затова се разходи до площад Ванадисплан. Когато се върна след един час, в съседния апартамент бе тъмно.
ЛИСБЕТ СЕ ИЗКАЧИ ТИХО ПО СТЪЛБИТЕ до етажа на Бюрман, без да включи осветлението. С помощта на джобно ножче внимателно разряза полицейската лента, с която бе запечатан апартаментът. След това безшумно отвори вратата.
Запали лампата в коридора – знаеше, че нейната светлина не се вижда от улицата. После извади фенерче писалка и се отправи към спалнята. Щорите бяха пуснати. Плъзна лъча от фенерчето по повърхността на окървавеното легло. Отбеляза факта, че тя самата за малко да напусне този свят в същото легло, и изпита чувство на дълбоко удовлетворение, че Бюрман най-накрая бе изчезнал от живота ѝ завинаги.
Целта на посещението ѝ на местопрестъплението бе да намери отговор на два въпроса. Не можеше да открие връзката между Бюрман и Зала. Не се съмняваше, че такава съществува, но не бе успяла да я открие, когато прегледа съдържанието на компютъра на Бюрман.
Освен това имаше още нещо, което не ѝ даваше мира. По време на нощното си посещение преди няколко седмици бе забелязала, че Бюрман е извадил част от документите от папката, в която събираше информацията за нея. Липсващите страници бяха част от описанието на задълженията му, предоставено му от Агенцията за контрол на попечителите, и накратко обобщаваха психичното ѝ състояние. Бюрман не се нуждаеше от тях и бе напълно възможно да е прочистил папката и да ги е изхвърлил. Това предположение обаче противоречеше на факта, че адвокатите никога не изхвърлят документация по текущи дела. Документите можеше да са маловажни, но нямаше никаква логика да ги унищожава. Въпреки това обаче ги нямаше в папката, нито където и да било другаде около бюрото му.
Лисбет забеляза, че полицията е прибрала всички папки, съдържащи информация за нея. В продължение на два часа претърсва апартамента метър по метър, за да провери дали полицаите не са пропуснали нещо, но постепенно с леко разочарование установи, че не бе така.