Когато боговете се смеят

— Приятелката ми получи едно писмо през последните два месеца. А Олег, съседът, само на рождения си ден получи поздрави от трима приятели. Май бяха картички. Вярно, оставих му компютъра са за един месец, може през това време да е получил още нещо. Питайте него.

— Ами хайде ние да видим — предложи Доценко. — Да включим компютъра и да видим дали е получавал писма, докато вас ви е нямало.

По лицето на момичето ясно се изписа: „Колко сте тъп!“.

— Нали ви обяснявам, че оставих компютъра си на Олег. Аз току-що пристигам, дори не съм си отворила багажа. Вижте ми само главата! — Тя докосна сплъстената си коса. — Тъкмо щях да влизам да се къпя, когато дойдохте.

— Тоест още не сте си взели компютъра? Още ли е у съседа ви?

— Е, най-после схванахте! — Валентина Сергеевна Слободянюк сметна, че може да сложи край на учтивостта и да нарича нещата със собствените им имена. — Олег живее на втория етаж, апартамент номер седем. Приключихме ли с вас?

— Засега да — каза многообещаващо Зарубин. — Но може би ще трябва да ви обезпокоим още веднъж, не се сърдете.

Момичето мълчаливо затвори вратата след тях. Целият й вид показваше, че тези социолози са й омръзнали до смърт и я откъсват от жизненоважни дела.

— Е, какво, сега право при Олег ли? — попита Сергей докато слизаха по стълбището. — Може да извадим късмет.

В апартамент номер седем им отвори младеж, подпиращ се на патерици. Оперативните работници напълниха и неговата глава с приказки за социологическо изследване и след десет минути им стана ясно, че именно Олег Катанов е въпросният Чорап, но изобщо не се вписва в ролята на Фена, защото през април е претърпял автомобил на катастрофа, дълго е лежал в болница, а сега се придвижва само с помощта на патериците и лекарите са го предупредили, че така ще бъде най-малко до септември.