Когато боговете се смеят

— Как се казваха? — отново попита тя и веднага сама си отговори: — Елена Бобир и Кирил Яровой, нали?

— Да — кимна Чеботаев. — Защо?

— Нищо — промърмори Настя, завъртя ключа в обратната посока и отвори вратата. — Да се върнем за минутка.

Всяка сутрин работният й ден започваше с преглеждане на сводката за произшествията през изминалото денонощие. И някъде в тези сводки й се бе мярнало името Яровой, Настя добре си го спомняше. Беше й се мярнало съвсем наскоро. Само дето не бе запомнила собственото име. Може и да не е било Кирил…

Отвори сейфа, бързо разгърна папката и прехвърли с поглед няколко страници. Точно така, ето го — Кирил Яровой, трупът му е бил намерен в собственото му жилище със следи от насилствена смърт, милицията е била извикана от съседи.

— Постой тук — каза тя в движение, бързайки към вратата. — Аз ей сега.

В кабинета на Коротков седеше изискано облечена дама и по израза на лицето й можеше да се разбере, че й задават далеч не приятни въпроси. Юрий погледна Настя и бързо вдигна разперена длан, което на техния език означаваше: вече привършвам, почакай буквално пет минути. Настя кимна с разбиране и затвори вратата. Не се върна в своя кабинет, а бавно тръгна по дългия коридор, стигна до края му и се върна обратно. Повървя до стената, пак се обърна и тръгна към другия край. Кирил Яровой е бил Фена? И кой го е убил, интересно? Защото, ако са правилни нейните разсъждения, той би трябвало да е много самотен, а човек, който няма приятели, няма и врагове. Той с никого не общува, а и да общува, контактите му не са толкова близки и чести, че да прераснат във водеща до убийство вражда или омраза. Или тя е сгрешила и Фена изобщо не е откачен самотник, а нормален младеж с приятели, а следователно и с хора, които може да са му желаели смъртта. Не, не се получава, просто никак не се връзва образът на фен на рок певица, който е готов да извърши най-страшното заради нечие съвсем глупашко изказване, с човек, имащ устойчива среда на общуване. Или това е съвсем необикновен тип личност, или Яровой не е Фена, или пък в цялата тази история има нещо неразбираемо.

Вратата се отвори, дамата излезе от кабинета на Коротков и Настя веднага се шмугна вътре.

— Юра, интересува ме трупът на Кирил Яровой, само че бързо и да не трябва да ходя някъде. Ще ми помогнеш ли? — бързо избърбори тя още от вратата.

— Първо седни — позасмя се Юра. — На тебе вечно ти пари под едно деликатно място. Кой е тоя?

— Не знам. Регистрирал се е на търга като кандидат да купи костюма на Медведева. А вчера е бил намерен трупът му. Днес получихме данни за участниците в търга, те са само двама и вече се канехме с Чеботаев да отидем да ги видим, но аз изведнъж си спомних, че съм виждала името на Яровой в сводката. Проверих — именно за него става дума, и адресът съвпада.

Тя продължаваше да стои права и да върти в ръце химикалката, която незнайно защо бе грабнала от бюрото на излизане от своя кабинет.

— Няма ли най-сетне да седнеш? — сърдито каза Коротков. — Или заради тебе и аз трябва да стана?