Когато боговете се смеят

— Търсим Слободянюк, В. С. — учтиво усмихнат, заяви Зарубин. — Как бихме могли да се видим с него?

— Аз съм — доста неприветливо отговори момичето. — Валентина Сергеевна Слободянюк. Какво ви трябва?

Доценко и Зарубин се спогледаха. Кой знае защо до този момент бяха сигурни, че Слободянюк е непременно мъж. Нима наистина е въпросният Чорап, който подозираше Таралежчето в мъглата, че е грозна, злобна, завистлива женска?! Някак не се връзваше…

Михаил отново извади бележника си, прелисти го, намери нужната страница.

— Това вашият електронен адрес ли е?

Момичето хвърли поглед на отворения пред нея лист.

— Да, моят е. Защо, какво има?

— Извинете, още няколко въпроса. Вие участвате ли в интернет форуми?

Момичето отстъпи една крачка и се позасмя.

— Ясно, правите поредното обследване. От Релайн ли сте?

— Отгатнахте. Събираме данни по колко реални ползватели средно има всеки електронен адрес. И между другото ни помолиха да потърсим сведения за участници във форуми. Честота на участията, избор на тематика, използване на никове и така нататък.

— За какво пък е нужно това? — учуди се тя.

— За един наш приятел — поясни Доценко. — Пише дисертация на тази тема.

— Ха, няма ли си друга работа! — възкликна носителката на фамилното име Слободянюк. — Хайде, питайте, само че по-бързичко.

— Вие участвате ли във форуми? — повтори въпроса си Миша.

— Участвам.

— Един и същи псевдоним ли ползвате, или различни?

— Естествено различни. Понякога се подписвам с истинското си име, понякога с никове.

— Колко ника имате?

— Аз ли? — Тя се замисли, машинално взе да брои на пръсти. — Четири.

— Можете ли да ни ги кажете?

— Защо пък?

— Нашият приятел се интересува. Той иска да направи анализ на никовете в зависимост от пола, възрастта и основните занятия на техните носители. Социолог е.

— Ами добре… Електрометла, Джем, Базен, Одеколон. Джем и Базен са на латиница. Да ви ги запиша ли?

— Ако обичате.

Миша й подаде бележника и химикалка, момичето бързо написа: Jam и basen.

— Базен е с малка буква. Друго има ли?

— Интересна работа — зачуди се Зарубин. — Какво ли не чува човек. Как пък го измислихте — Електрометла! А някой друг, освен вас използва ли адреса ви?

— Естествено.

— Колко души?

— Двама. Една колежка и един съсед.

— Те какво, не могат ли да си създадат собствен адрес?

— Ами не им трябва, не водят постоянна кореспонденция с никого, а когато трябва да получат нещо еднократно, дават моя адрес. Защо не, не ми се свиди.

— И често ли получават поща на вашия адрес?

— Нали ви казвам — за еднократни случаи. — Момичето започваше да се нервира.

— Ако може по-точно, моля — умолително се усмихна Зарубин. — Та това е наука, статистика. Нужни са точни цифри.