Когато боговете се смеят

Олга наля кафето във фините порцеланови чашки, сложи ги на подноса заедно със захарницата и млякото и ги занесе в хола. Роман седеше във фотьойла до отворения, но със спуснати завеси прозорец. Взе чашката си, вдигна я до носа си и няколко пъти със затворени очи дълбоко вдиша аромата. Олга харесваше навика му да вдишва аромата на кафето, преди да започне да го пие. В тези мигове Роман й напомняше дете, което не бърза да разопакова пакет с подарък, а се наслаждава на предвкусването.

— Предполагам, че съпругът ти нищо не знае? — попита той, след като отпи първата глътка.

Олга изтръпна от изненада. Тя се бе надявала, че всичко е минало — та нали Роман сам каза: да не говорим повече за неприятни неща.

— Не, разбира се. Успях да изляза от ситуацията без проблеми.

— Така и предполагах — кимна Роман. — Много добре. Чудно кафе, благодаря ти, мила. Състави ли списъка на нещата, които ни останаха да купим за отпуска? Ако си свободна, утре можем пак да се разходим по магазините.

Е, сега вече наистина приключихме с въпроса, разбра Олга.