Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
Таки се забавляваше искрено. По улиците на родния й град се водеха боеве, приятелите й се опитваха да избягат и имаха нужда от помощта й, но толкова вълнуващо преживяване Таки не помнеше от години. Преживяване, от което да й кипне кръвта.
А после Аксрад изостана и набра височина — прекратяваше преследването ли? Изненадана от маньовъра му, Таки огледа бдително небето във всички посоки.
И ги видя — още два имперски ортоптера, захождащи отляво. Аксрад я беше предупредил по единствения възможен начин. Таки обърна рязко леталото си и го поведе право към новодошлите, пронизвачът на носа й бълваше стрели — тягата на изстрелващите ги заряди с огнепрах им придаваше ускорение, непостижимо и за най-бързата балиста с натегната тетива.
Новодошлите не можеха да се мерят с Аксрад — бяха обикновени осородни пилоти с основно обучение и посредствени умения. Единият ортоптер пропадна веднага — някоя от стрелите на Таки сигурно беше пробила кабината и бе убила пилота на място. Другият заходи в широка дъга да я заобиколи, но тя прихвана завоя му. Поредният залп с пронизвача отбеляза няколко попадения в търбуха на машината, но без да нанесе сериозни щети.
Имперският ортоптер се разлюля отново, когато друго летало профуча пред тях, толкова близо, че и Таки, и осородният авиатор издигнаха трескаво машините си, за да избегнат сблъсъка. Новото летало беше голям брониран фикс, машина, която Таки познаваше отлично — очуканата „Вечна еднодневка“ на Скобран. Таки се изтегли встрани и видя как осородният пилот налапва стръвта, насочва се към тромавото наглед летало и открива стрелба. Няколко стрели се забиха в корпуса на „Еднодневката“, но повечето отскочиха безславно от бронята й. А осородният се беше приближил много, твърде много. Таки никога не би се хванала на този номер, но пък тя знаеше какви изненадки крие „Еднодневката“ в бронирания си корпус.
Стана много бързо, мълниеносно почти — имперският ортоптер подскочи предсмъртно, разкъсан от запалителния снаряд на Скобран, прелетя още стотина метра по инерция, после се разпадна на горящи отломки и се сбогува с небето.
А после „Вечната еднодневка“ се разтресе на свой ред. Таки видя серия дупки да цъфват в крилото й, видя и Аксрад да се гмурва отгоре. Скобран поведе фикса си право над покривите: надяваше се, че значително по-мощният двигател на неговото летало ще го отърве от пъргавия преследвач. Таки насочи своя „Еска“ по петите на Аксрад, без да стреля, а като покана за танц. Аксрад заряза „Еднодневката“ и изпълни толкова остър завой, че за миг двата ортоптера се озоваха на една линия, засилили се за челен сблъсък.
Осородният сигурно си мислеше, че тя първа ще свърне настрани, но стана така, че двамата стреляха едновременно, балиста за многократна стрелба срещу въртящ се пронизвач, и въздухът помежду им се раздра от тежки стрели.
Сред бойните пилоти мухородните се брояха на пръсти, защото хората от тяхната раса не притежаваха нужните умения. Ала малцината, избрали това призвание, бяха наистина много добри. Бяха по-дребни от другите пилоти, следователно можеха да летят с по-малки и по-пъргави машини. А рефлексите им нямаха равни.
Стрела проби корпуса на „Еска“, раздра брезента и пропусна на косъм двигателя отзад. Друга разкъса дясното крило, трета се заби в сгънатите под корпуса подпори за кацане. Таки зърна попадението още преди да е видяла пламъците и разбра, че една от стрелите на нейния пронизвач е намерила двигателя на Аксрад. Чак тогава побягна встрани, вкара „Еска“ в остър завой, за да заобиколи и да провери от безопасно разстояние какво е положението.
Машината на Аксрад беше обвита от дим, препъваше се пиянски във въздуха. Таки се въздържа от нова атака. Миг преди ранената машина да се скрие от погледа й, Таки видя как Аксрад се измъква от кабинката, скача и разперва криле.
„Някой друг път“ — каза си Таки, доволна, че пилотът е оцелял. Сега трябваше да намери Че и Неро с техния „Сатър“.
Кацнаха в Порта Мавралис, единствения преден пост на Паешките земи по бреговете на Езгнано. Тук Таки се свърза с хора, които й дължаха услуга, получи кредит от името на Дестиавелите и се сдоби с варели минерално масло за „Сатър“ и навиващо устройство, което „Сатър“ да носи в товарното си отделение и с което да пренавиват двигателя на „Еска Воленти“.
— Трябва да отлетим към вашите земи — обясни Таки. — Вече имаме обща кауза.