Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
Че превключи на по-висока скорост и тромавият фикс се юрна напред. Едновременно с това обстрелът се разреди — явно осите бързаха да се махнат от пътя на машината. Че предпазливо надникна през обгорения процеп.
За нейна огромна изненада всички оси бяха мъртви. Преди да ги изгуби от поглед, Че зърна проснатите им по пода тела, цяла дузина, ако не и повече. Само един човек стоеше прав, тънък силует, очертан от светлините на пистата. Изчака безстрашно „Сатър“ да се приближи, в последния момент се наведе под крилото му и точно тогава погледите им се срещнаха за миг.
Честа, наемният убиец.
„Тисамон дали би се справил с това? — запита се Че. — Би ли могъл да убие толкова много хора толкова бързо?“ Представи си как малките ножове без дръжки излитат по два и по три, а осородните войници падат, преди да са разбрали, че нещо ги заплашва.
„Благодаря ти, Честа“ — помисли си тя, а после фиксът излезе от хангара, Че увеличи скоростта до максимум и усети как колелетата се отлепят от земята на метри от края на пистата. Изтерзаният фикс увисна за миг над просналия се в ниското град, сетне полетя в небето.
Аксрад изведе леталото си от възходящата спирала и го хвърли в дълга широка дъга като знак за Таки, че битката е започнала.
„Осороден с чувство за чест. Каква ли ще е следващата изненада?“ Таки насочи пъргавия си ортоптер назад към пистата и видя как тромавият „Сатър“ най-сетне се издига във въздуха.
„Добре — помисли си тя. — Вече мога да се бия.“ Натисна с палец лостчето, което отваряше гнездото на въртящия се пронизвач, и затанцува в небето, оглеждайки се за Аксрад.
Издигнал се високо над нея, осородният захождаше за стрелба със слънцето зад гърба си, точно като по учебник. Маньовърът му не изненада Таки. Тя изтегли „Еска“ встрани от прицела на неговите балисти, после пое право нагоре без предупреждение, сигурна в полета си като летящо насекомо. Аксрад пропадна встрани и докато извеждаше ортоптера си от стремителното гмуркане, Таки описа още три завоя, изпълни изящен пирует във въздуха и започна да стреля. Пронизвачът й тракаше оглушително и запращаше дългите си стрели към кабинката на имперския ортоптер. Аксрад реагира мълниеносно — спусна се току над градските улици и тя прекрати стрелбата от страх да не уцели случаен пешеходец. А после Аксрад изчезна от погледа й сред покривите на Соларно.
Таки заходи в кръг, като се оглеждаше за противника си, и той изведнъж изникна пред нея. Балистите му стреляха толкова бързо, колкото позволяваше автоматичното им презареждане. Дълга стрела отвори дупка в едно от крилата на „Еска“, преди Таки да е извела ортоптера си встрани, после двамата се подгониха над покривите, Аксрад я следваше по петите, а Таки лавираше умело, винаги на метър-два встрани от пътя на снарядите му.
А после видя, че небето не е само тяхно. Още десетина, че и повече летала кръстосваха небето над Соларно в светлината на младия ден. Ездитни двубои! Изразът водеше началото си от Принцеп Изгнана, чиито жители обичали да влизат във въздушни единоборства, яхнали гигантските си насекоми. Пилотите на Соларно охотно бяха възприели както обичая, така и името му.
Ездитните двубои явно имаха своите почитатели и сред осите, защото този Аксрад се оказваше много добър. Много.
Градът изчезна под тях и Таки поведе леталото си ниско над порозовелите от зората води на Езгнано. „Не бива да се отдалечавам твърде много от Че“ — напомни си тя и изпълни един от специалните си трикове. Този трик обикновено се изпълняваше с хелиоптер, но и „Еска Воленти“ беше специален — имаше два малки подвижни балансьора, които подобряваха значително контрола и стабилността му. С един удар с крилете „Еска“ направи кръгом, понесе се на заден ход, отдалечавайки се от града, после крилете преодоляха инерцията, ортоптерът зависна неподвижно за миг, сетне се гмурна обратно към Аксрад.
Таки натисна спусъка. Стрелите на пронизвача литнаха към имперския ортоптер и попаденията избиха искри от корпуса му. Машината на Аксрад се разлюля във въздуха и взе да пропада надолу. Таки профуча над него, но когато се извърна да погледне назад, видя, че осородният отново набира височина, надупчен, но все още в движение, и се насочва упорито по петите й.