Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
25.
Пътят към дома беше най-прекрасното нещо в досегашния му живот — седеше в трена, Ариана се беше сгушила до него с глава на рамото му, а бедната бинтована Спера спеше на пресекулки, опнала се на цяла седалка. Паропс се беше отпуснал, очите му бяха затворени, но дали спеше, или не, Стенуолд не можеше да прецени.
Сигурен беше в едно обаче — че релсовото автовозило навлиза в Колегиум, че белите кули на Академията се виждат над покривите, а онова пред тях е куполът на Амфиофоса. Колегиум, центърът на цивилизацията, град, който не замисляше нашествия, не подлагаше хората на изтезания.
Дал беше новото епохално оръжие на всеки, който го пожела. И щеше да понесе отговорността за промените, до които щеше да доведе този акт. Лесно беше за властимащите да подпишат клетвата, още по-лесно им беше да убедят самите себе си, че смятат да изпълнят дадената дума. Тогава. Ала целесъобразността е пагубна и за най-голямото благородство, Стенуолд го знаеше много добре.
Ариана измърмори нещо и се притисна още по-силно в него. Стенуолд я прегърна през раменете, загледан унило през прозореца на вагона.
Колегиум не се беше променил много, но промяна все пак имаше. Отряди от градското опълчение провеждаха строевата си подготовка на площадчето, където по-рано се намираше пазарът за зарзавати — бръмбарородни мъже и жени, които бъркаха стъпката, както и хора от други раси, някои с тежки ризници, други с нагръдници върху дебели кожени жакети. Замахваха по команда с алебарди, прицелваха се с незаредени арбалети.
Малко по-нататък Стенуолд видя взвод, въоръжен с щраколъкове — сребристи на цвят и по-леки от арбалетите. Гордите им притежатели търпеливо се учеха да зареждат. Самият той също се беше упражнявал с новото оръжие и знаеше колко лесно се борави с него. Щраколъкът, изглежда, беше успял да разруши всяка връзка между ръката, която натиска спусъка, и човека, който пада мъртъв на двайсет или петдесет метра напред.
„Но това е бръмбарско оръжие“ — осъзна той. Създал го беше Тото и го беше създал добре. Осите все още бяха наполовина диваци, които не притежаваха нито желязната дисциплина на мравките, нито широкия мироглед на собствения му народ. Осородните бяха добри в схватките и бързите нападения, бяха свирепи и отмъстителни. Неговите хора бяха цивилизовани и по-хладнокръвни и точно заради това новото оръжие щеше да им пасне идеално. „Рано или късно — помисли си той — ние ще завладеем света с нашия разум и добри намерения. Да се надяваме, че бъдещето ни няма да пострада само защото осите са ни научили как да водим война.“
Влакът постепенно забави и спря и Паропс отвори очи.
— Връщаш се при хората си, командире? — попита го Стенуолд.
— Говорих с тях. Ще тръгнат в поход — отвърна Паропс. — Ще тръгнем, защото ако Сарн падне, целите Равнини ще се сринат след него. Ако не се лъжа, това ще е първият път, когато мравкородни от нашите два града ще се бият рамо до рамо.
— И дано така си остане — каза Стенуолд, макар да знаеше, че е невъзможно.
Отведе Спера право в лечебницата на Академията, където най-добрите колегиумски лекари щяха да се погрижат за нея. Тя го стисна за ръкава, после отново изпадна в безсъзнание и Стенуолд се сгърчи вътрешно от чувство за вина.
Първите посетители дойдоха рано-рано на следващата сутрин. В голямата стая на долния етаж го чакаха важни клечки, сред тях и две познати лица — Линео Тадспар, все още Говорител на колегиумското Събрание, и Теорнис от Алданраелите, който се беше върнал в Колегиум вчера със същия влак.
Стенуолд се вгледа в лицата им — сбръчканата бръмбарска физиономия на единия и младежкия, лишен от възраст лик на красивия паякороден — и сърцето му се сви.
— Новината май не е добра?
— Не е по-лоша от очакваното — отвърна кисело Тадспар. — Знаехме, че ще се стигне до това.
— Осите са тръгнали в поход — досети се Стенуолд.
— Да, тръгнали са. Сигурно ще се изненадаш, но в Хелерон имаш един източник, който редовно ни праща съобщения по мухородни куриери. Подписва се с името Дървострой.
Стенуолд кимна. Това можеше да е само хелеронският съветник Грийнуайз Артектор, който от високия си пост виждаше всичко важно в своя окупиран град. Но не изрече на глас името му — старите шпионски привички му подсказваха, че това би било неразумно.
— И какво съобщава Дървострой?
— Че от Хелерон е тръгнала нова армия. Шеста, позната като Кошера. Ще се присъедини към Седма на генерал Малкан и оттам ще потеглят към Сарн.