Кръвта на богомолката

Двигателят с часовников механизъм на „Еска Воленти“ оживя с равномерен бръм и неколцина от механиците се заеха да го избутат покрай осите. На пистата пред хангара ортоптерът на лейтенант Аксрад набираше мързеливо мощност, двигателят му с минерално масло ръмжеше басово. Осородният пилот поздрави отсечено Таки, преди да се пъхне в кабинката на леталото си и да затвори люка.

Междувременно Че се беше напъхала в „Сатър“ и разучаваше контролните уреди. Чу как Неро се качва зад нея в тромавото летало.

— Махаме се веднага щом Таки излети — каза му тя.

— Ясно. — Стоеше прав зад нея, хванал се за облегалката на стола й. — Широчко е тук, но нищо не се вижда — отбеляза той и Че чу изскърцването на люка, когато Неро го отвори, за да подобри гледката.

На пистата отвън крилете на „Еска“ набираха скорост, после подпорите на леталото се отделиха от земята, сгънаха се бавно и машината се издигна вертикално във въздуха. По-тежката машина на Аксрад се засили по пистата и излетя с мощни махове на двата си чифта криле. Двата ортоптера почнаха да набират височина, като обикаляха в широки спирали… и приковаваха вниманието на всички, които ги наблюдаваха отдолу.

Двигателите на „Сатър“ се включиха, но звукът им се стопи в рева на двата издигащи се ортоптера. После закръгленият като каца фикс пое бавно към зейналия портал на хангара. Движенията му бяха лишени от изящество, но конструкцията му беше солидна и той с лекота избута едно по-малко летало, препречило пътя му към пистата. Машината се опъваше и подрипваше в неумелите ръце на Че, която с мъка успяваше да я насочва по права линия.

„Дано поне във въздуха е по-повратлив и лесен за управление.“

— Че! — извика Неро откъм люка. — Проблем!

Осите ги бяха забелязали — или просто се бяха заели да обстрелват с жила струпалите се наблизо механици. Че видя неколцина от соларнийците да падат покосени. Миг по-късно „Сатър“ се набута право в преградния огън.

„Корпусът е дървен — помисли си тя, — а двигателят работи със запалимо гориво.“ Трябваше незабавно да се издигне във въздуха, където евентуалните пламъци по обшивката щяха да угаснат от силното въздушно течение.

Миг по-късно Че лежеше на пода до пилотското кресло, търкаше очи и кашляше от дима, а тесният навигационен процеп се беше сдобил с нагар по ръбовете. Долови мирис на горящо дърво зад себе си и чу Неро да скача от люка и да тъпче тлеещите дъски. „Сатър“ се беше отклонил вляво от правилната посока. Че се метна обратно на стола и стисна лостовете. Междувременно осите се бяха ориентирали в ситуацията и целият нос на фикса се тресеше под обстрела им. Чу се звук на сцепено дърво. Колкото и солидно да изглеждаше леталото, корпусът му си беше дървена черупка, която неминуемо щеше да се счупи, ако осите приложеха нужния за това натиск.