Кръвта на богомолката

Гавед се спусна, без повече да му мисли. Сеф протягаше кутията към него с разширени от див ужас очи.

— Твоя е! — извика тя.

Гавед се сниши още, краката му почти забърсаха повърхността, и стисна ръката й над лакътя. Ръката й беше хлъзгава от водата, но той впи пръсти в нея и дръпна рязко нагоре, размахал трескаво криле. Като всеки ловец на глави, комуто често се налага да преследва бегълци на дълго разстояние, Гавед беше добър летец, но не толкова, че да я изтегли цялата във въздуха. Въпреки това не се отказа, измъкваше я педя по педя от водната прегръдка, бореше се свирепо за всеки сантиметър, а тя викаше от болка и страх. Кутията на сенките можеше всеки миг да се изплъзне от пръстите й.

Бедрата й вече бяха над водата, после и коленете, но дробовете на Гавед вече хъхреха от напрежение, а нечовешкото усилие бързо изчерпваше силите му. А после Сеф се измъкна цялата, стана още по-тежка и Гавед едва успя да я повдигне още мъничко.

Сеф изведнъж олекна и Гавед се уплаши, че чудовището е отхапало долната й половина, но после видя, че някой я е хванал за другата ръка и е поел част от тежестта й. С изненада установи, че неочакваният му помощник е не друг, а Талрик, който летеше нагоре с пребледняло от усилието лице, вперил поглед право пред себе си.

Гавед проследи погледа му и видя най-прекрасната гледка — „Скокливата мома“ на Йонс Аланмост се носеше над езерото като втора луна, а от търбуха й се развиваше въжена стълба. Ахеос стоеше на парапета с опънат лък в ръце, след миг стрелата свирна над Гавед към водната повърхност, но не стигна дотам. Заби се в осороден войник, който беше тръгнал след тях, без те да го забележат. Мъжът нададе вой — раната не беше смъртоносна, но шокът от сблъсъка го отхвърли встрани, той изгуби контрол над крилете си и пропадна към водата.

Гавед видя как огромното езерно нещо разцепва за миг повърхността недалеч от големия сал, но така и не разбра дали е гигантско насекомо, или — да речем — някаква чудата машина, дело на езерните обитатели. Каквото и да беше, щеше тепърва да навестява кошмарите му.

А после най-сетне стигнаха до въжената стълба, Сеф я улови със свободната си ръка и се закатери със сетни сили. Гавед излетя нагоре, прехвърли се през перилото и се срина на колене върху палубата. Талрик тупна до него с ръка на хълбока и разкривено от болка лице.

— Благодаря — каза Гавед.

— Кутията беше у нея — отвърна Талрик през стиснати зъби.

На сала долу Тисамон и Тиниса вече бяха посекли войниците на Бродан и всеки друг, дръзнал да ги предизвика. Повечето участници в търга вече бяха избягали, кой с лодка, кой по въздуха, така че когато „Скокливата мома“ увисна над сала с разгъната стълба, никой не се опита да осуети изтеглянето им.