Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
— Не се ли тревожиш за събитията в собствения си град? — попита Неро.
— Ще се върна в Соларно, но първо искам да видя вашата война. Искам да разбера пред какво са изправени осите. И евентуално да намеря съюзници.
Докато чакаха варелите с гориво, „Вечната еднодневка“ довлече очукания си корпус до пристанището. Едрият соларниец носеше само лоши новини — имена на загинали и избягали пилоти, опожарени исторически сгради, имперски знамена в черно и златно, които се веели над богаташките къщи.
Таки го покани да дойде с тях, но той отказа.
— Отивам в Часме — каза Скобран. — Събираме се там да прегрупираме силите си и да търсим съюзници. Когато моментът назрее, ще отвърнем на удара. Чух, че Ниамед се е измъкнала към Принцеп Изгнана. Езерото… — Той млъкна, надвит от умората и емоциите. — Цялото проклето Езгнано ще почервенее от кръв, но осите ще си платят.
Таки кимна енергично и каза:
— Действайте тогава. Ние с Че ще потърсим помощ. Нейните хора вече се сражават с осите и несъмнено ще подкрепят нашата кауза. Полетът ще е дълъг, но с две машини все ще се справим някак. Ще се върна, Скобран. Сериозно говоря.
Обратният път към Колегиум се оказа много по-кратък от морското пътешествие на идване, откри Че. „Сатър“ може и да беше бавен като за фикс, но измина без проблем разстоянието покрай брега, а Неро беше открил в търбуха му малък люк, през който да наблюдава терена и да й дава указания.
— Ето го Кес — извика той по едно време. — Изглежда, събират флотилия. Докъде ли е придвижила войските си Империята, как мислиш?
Най-накрая, след много спирки за зареждане и пренавиване, зърнаха Колегиум. „Сатър“ летеше напред, „Еска“ го следваше покорно и Че се зачуди как ли приема Таки цялата ситуация. За кратко време мухородната се беше озовала далеч от дома си и беше видяла повече свят, отколкото през целия си живот. Езгнано и неговите независими градове бяха останали много далеч зад гърба им.
По лицето на Стенуолд се бяха появили нови бръчки, а радостта му да я види жива и здрава, за разлика от други, беше безгранична.
— Чичо Стен, това е… — Че направи пауза, за да сглоби правилно сложното име: — Те Скола Таки-Амре, авиаторка от Соларно. Таки, това е чичо ми, Стенуолд Трудан.
Таки вдигна очи да измери с поглед едрия бръмбар.
— Ти си онзи, дето я е пратил в нашия град, така ли?
— Съжалявам за проблемите ви, но сега знаете, че се борим срещу един и същ враг — каза Стенуолд. — Осите не признават граници в безкрайната си амбиция.
— О, в това се убедих с очите си — отвърна Таки. Изглежда, не можеше да отлепи поглед от сградите на Академията, толкова различни от червените покриви на Соларно. — Сир Трудан, смятам скоро да се върна в града си и ще се радвам на всяка помощ, която можете да ми отпуснете. Помислете — колкото по-голяма съпротива срещат осите в Соларно, толкова по-малък ресурс ще могат да отделят срещу вас, нали така?
Вместо да се впуска в дебати по въпроса, Стенуолд ги заведе при Теорнис. Там Че обясни смутено, че мисията й е претърпяла неуспех — вместо да намери съюзници, беше станала неволен свидетел на поредното имперско нашествие.
Теорнис само кимаше.
— Може би не е толкова безнадеждно, колкото изглежда — каза меко, когато тя свърши. — В края на краищата Соларно е паешки град. Може да не е част от Паешките земи, но има специално място в сърцата на много от моите сънародници. Ние често се шегуваме, че ако положението стане неудържимо, винаги можем да се оттеглим в Соларно. В Соларно моите хора могат да играят танца си в миниатюра, при по-малки залози, и не бих се учудил, ако на мнозина имперското нашествие там се стори неприемливо. Може би, без да подозират, осите са направили адски грешен ход, който най-сетне ще пришпори част от Аристоите към решителни мерки по въпроса с Империята.
Стенуолд го наблюдаваше внимателно и му се стори, че при последните думи безупречната маска на Теорнис се пропука и отвори малко прозорче към сложния ум, който се криеше зад нея. Нямаше представа дали прозрението му е било поднесено преднамерено, или случайно е станал свидетел на един изключително рядък феномен — мисъл, изплъзнала се през строгата охрана на паешко съзнание, — но така или иначе остана с впечатлението, че Теорнис тайничко се радва на новината, донесена им от Че.
А после, пет дни по-късно, докато Събранието все още съпоставяше новините за придвижването на имперските войски, дойде вест, че „Скокливата мома“ е забелязана да се носи към Колегиум.