Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
— Ще те спася, лейтенанте — каза му студено. — Както от собствената ти глупост, така и от гнева на господарите ти. Мисли си за това, докато ме няма.
И хлътна с накуцване в нощта.
„Скокливата мома“ беше получила от осородния обстрел няколко нови белега, сред които най-тежка беше повредата на едно от насочващите платна — толкова сериозна, че корабът с мъка стигна до Джерез, където Аланмост го приземи за спешен ремонт. На следващата сутрин щяха да потеглят към Колегиум и най-сетне да обърнат гръб на този подгизнал град.
Нямаха търпение да се махнат.
— Аз бях дотук — уведоми ги Гавед. — Утре няма да се кача на кораба с вас.
Сеф се беше сгушила под едната му ръка, увита в роба, която Нивит беше измъкнал отнякъде.
Нивит измери с поглед стария си партньор и отбеляза:
— Няма начин да я държиш тук.
— Знам — отвърна Гавед. — Ще си намерим друго място. Някъде… да е близо до езеро, в което няма подводни градове.
Нивит се изкиска хрипливо.
— Не съм си и представял, че оглупееш така заради фуста.
Гавед вдигна рамене.
— Просто ми писна от този начин на живот, Нивит. Имам нужда от промяна.
— Пак ще се върнеш към него, повярвай ми. Ти си роден за ловец.
Гавед изведнъж сякаш се натъжи, после кимна, признавайки, че това може и да е вярно.
Кантората на Нивит се пръскаше по шевовете. Талрик си беше присвоил леглото му и спеше — или се преструваше, че спи, — възстановяваше силите си след непосилното за ранен човек изпитание. Тисамон седеше в един ъгъл и медитираше, а може би просто държеше под око двамата осородни. Смръщила вежди, Тиниса превързваше ръката си, която отново беше започнала да кърви. Ахеос я наблюдаваше втренчено, докато тя не вдигна очи да срещне погледа му, после се отказа да гледа към каквото и да било освен към предмета в ръката си.
„Кутията на сенките. Сенчестата кутия. Душата на Даракион.“
Не беше очаквал, че ще е толкова красива, толкова изящна, с толкова сложен и интригуващ релеф, изваяна от непознато за него дърво, по което рисунъкът се виеше пласт връз пласт с все по-миниатюрни детайли в дълбочина, създания, клонки и загатнати форми. Форми и движение.
Ахеос примигна, макар очите му да не познаваха мрака. Ала мракът беше тук, не нормалният мрак на нощта, а онази легендарна представа за концентрирана тъмнина — идея, за която беше чувал и чел много, но никога не беше виждал с очите си. Досега — защото под многослойната резба нямаше затворено пространство, нямаше обем, а просто мрак в сърцето на кутията. Сетивата му на провиждащ бяха заслепени от него, от това уловено парченце нощ, което беше за магията същото каквото е за окото да погледне към слънцето, толкова необятно и могъщо, че сетивата не са в състояние да го обхванат.
„И какво да правя сега с нея?“ И какво биха направили с кутията невежите в магическото изкуство оси?
„Какво, наистина?“ Може би напъните им бяха породени от амбициите на някой оглупял осороден колекционер, човек с огромна политическа власт и без истински познания, който си е наумил да сложи ръка на кутията, без да подозира, че в сърцето й се крие смъртта на цяла епоха? Или пък…
Или пък някой някъде в Империята наистина знаеше какво представлява тя. Осороден магьосник? Абсурд, невъзможно.
Само дето в сенчестия свят на магията малко неща бяха невъзможни.
„Осите са планирали да я използват.“ В това Ахеос беше сигурен, но инстинктивно, без логично обяснение. Не ставаше въпрос за каприз на запален колекционер. Те я искаха на всяка цена. Но как всъщност можеше да бъде използвана? Какво прави човек с Кутията на сенките? Сега, когато я държеше в ръцете си, Ахеос разбираше, че тя изобщо не е била създадена с конкретна цел. Че всъщност изобщо не е била създадена. Сложните менящи се многослойни релефни фигури не бяха дело на занаятчийски ръце. Кутията се беше родила от самата смърт на Даракион и беше въплътила във формата си омраза, болка и поражение.
„Използвай я.“
Щом осите искаха да я използват, значи кутията можеше да бъде използвана. Но осите не можеха да я използват, защото той я държеше в ръцете си. Той, Ахеос, пионката на Даракион, я беше взел от името на леса и неговите призраци, но защо сам да не я използва? Какъв ли смъртоносен удар би могъл да нанесе на Империята с помощта на тази реликва?
Струваше му се, че долавя чуждо присъствие в схлупената кантора на Нивит. Сянка някаква, скрита от него, но дебнеща в периферията на сетивата му.