Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Сигурен ли сте, че не очаквате твърде много от него? - попита Лан. - Агелмар е просто човек. Всички сме хора в крайна сметка.
- Мм… Може би сте прав. - Балдер отпусна ръка на меча си, като че ли притеснен. Не носеше меча на кралицата, разбира се - правеше го само когато тя излизаше с бойците. - Предполагам, че става дума за инстинкт, Лан. Агелмар изглежда много уморен и се безпокоя, че това се отразява на способността му да планира. Моля ви, просто го наблюдавайте.
- Ще го наблюдавам.
- Благодаря ви. - Като че ли се успокои.
Лан потупа Мандарб, остави Балдер да се погрижи за коня си и тръгна през лагера към командната палатка.
Влезе и кимна на двамата шиенарски командири, подчинени на Агелмар. Единият оглеждаше разстланите на пода карти. Самия Агелмар го нямаше. Дори водачите имат нужда от сън.
Лан огледа картата. След утрешното отстъпление, изглежда, щяха да стигнат до едно място, наречено Кървави извори, заради цвета, който скалите придаваха на речната вода. При Кървави извори щяха да имат леко предимство от височината на околните хълмове и Агелмар искаше да предприеме офанзива срещу тролоците, с взаимодействието на стрелците и конницата. И, разбира се, щеше да има още палежи на околността.
Лан огледа бележките на Агелмар коя войска къде ще се бие и как са разпределени атаките. Беше амбициозно, но нищо не му се стори особено притеснително.
Докато разглеждаше, платнищата на входа изшумоляха и влезе самият Агелмар, увлечен в тих разговор с лейди Елс от Салдеа. Спря, щом видя Лан, извини се на дамата и се приближи до него.
Не изглеждаше грохнал от изтощение, но Лан се беше научил да разпознава признаците на умора. Зачервени очи. Дъх, намирисващ на живовляк, билка, която се дъвчеше, за да държи ума буден, когато човек не е лягал много дълго. Агелмар беше уморен - но пък всички в лагера бяха уморени.
- Одобрявате ли това, което виждате, Дай Шан? - попита Агелмар.
- Много агресивно е за отстъпление.
- Можем ли да си позволим някакво друго действие? Оставяме след себе си ивица изгоряла земя, като унищожаваме Шиенар почти толкова, колкото ако го беше превзела Сянката. Ще изгася тези огньове с тролокска кръв.
Лан кимна.
- Балдер дойде ли при вас? - попита Агелмар.
Лан го изгледа рязко.
Агелмар се усмихна вяло.
- Заради загубата на Йоката и хората му.
- Да.
- Беше грешка, несъмнено. Чудех се дали някой ще ми натякне заради нея. Балдер е от хората, които вярват, че изобщо не би трябвало да направя такава грешка.
- Той смята, че се пренатоварвате.
- Умен е в тактиката - каза Агелмар, - но не знае толкова много, колкото си мисли. Главата му е пълна с приказки за Велики капитани. Не съм безгрешен, Дай Шан. Тази грешка няма да е единствената ми. Ще ги виждам, както видях тази, и ще се уча от тях.
- Все пак може би трябва да се погрижим да спите повече.
- Нищо ми няма, лорд Мандрагоран. Ще издържа.
- Но…
- Освободете ме или ме оставете да командвам - прекъсна го Агелмар. - Ще се вслушам в съвет - не съм глупак, - но критики, когато вече е късно, няма да приема.
- Добре - каза Лан и се изправи. - Разчитам на мъдростта ви.
Агелмар кимна и наведе поглед към картите.
Глава 19
Превръзка за око
Елейн излезе и видя Башийр да крачи покрай брега.
Речните брегове бяха от малкото места, които все още чувстваше като живи. Толкова много безжизненост имаше напоследък - дървета без листа, трева, която не растеше, животни, които лежаха свити в бърлогите си и не се помръдваха.
Реките обаче продължаваха да текат. Имаше усещане за живот в това, макар растенията да бяха посърнали.
Алгуеня беше една от онези измамно величествени реки, които изглеждаха кротки отдалече, но можеха да те дръпнат под повърхността и да те удавят. Помнеше как Брин бе поучавал Гавин за това веднъж, по време на ловна разходка. Беше говорил и на нея. Може би най-вече на нея, макар че винаги беше внимавал да не превишава правата си с Щерката-наследница.
„Внимавай с теченията - беше казал. - Речните течения са едно от най-опасните неща под Светлината, защото хората ги подценяват. Повърхността изглежда спокойна, защото нищо не се бори с нея. Нищо не иска да се бори. Рибата върви с нея и хората стоят извън нея, всички освен глупците, които държат да се докажат.”
Елейн заслиза по каменистия бряг към Башийр. Охраната й се задържа назад. Биргит не беше с тях - беше на няколко мили надолу по течението и ръководеше стрелците, чиято задача бе да попречат на тролоците да прехвърлят реката със салове. Стрелците на Биргит и драконите на Талманес вършеха отлична работа там, но беше само въпрос на време, преди безчетната армия на чудовищата да се изсипе през Алгуеня.