Спомен за светлина

Но Нинив не беше тук. Така че той продължи с четкането.

Някой се приближаваше. Лан чу стъпките му много преди той да стигне до него, разбира се. Беше лорд Балдер. Взе чесало от конярите, кимна на един от часовоите и тръгна към коня си. Чак тогава забеляза Лан.

- Лорд Мандрагоран?

- Лорд Балдер.

Лан кимна на кандореца. Мечоносецът на кралица Етениел беше слаб мъж с побелели кичури в иначе черната му коса. Макар да не беше от Великите капитани, Балдер беше чудесен командир и беше служил добре на Кандор след смъртта на краля му. Мнозина бяха предполагали, че кралицата ще се омъжи за Балдер. Това беше глупаво, разбира се. Етениел гледаше на него като на брат. Освен това всеки по-наблюдателен щеше да разбере, че Балдер явно предпочита мъже пред жени.

- Съжалявам за безпокойството, Дай Шан - каза Балдер. - Не бях разбрал, че има още някой тука. - Понечи да си тръгне.

- Почти приключих - каза Лан. - Няма да ви спирам.

- Конярите се справят съвсем добре - каза Балдер. - Не дойдох тук, за да нагледам работата им. Открил съм, че понякога правенето на нещо просто и познато ми помага да мисля.

- Не само вие сте забелязали това - отвърна Лан и продължи да четка Мандарб.

Балдер се засмя, помълча, после заговори отново.

- Дай Шан, притеснява ли ви лорд Агелмар?

- В какъв смисъл?

- Безпокоя се, че се пренапряга - каза Балдер. - Някои от решенията, които взима… объркват ме. Не че военните му решения са _лоши_. Просто ми се струват твърде агресивни.

- Това е война. Не мисля, че някой може да е твърде агресивен в усилието си да надвие противника.

Балдер пък помълча.

- Разбира се. Но забелязахте ли загубата на двата конни ескадрона на лорд Йоката?

- Беше неприятно, но стават грешки.

- Точно тази лорд Агелмар не трябваше да допусне. Бил е в подобни положения преди, Дай Шан. Трябваше да го предвиди.

Беше станало наскоро при един набег срещу тролоците. Ашаманите бяха подложили на огън Фал Ейсен и околностите. По заповед на Агелмар Йоката беше повел войската си в обход покрай един хълм, за да атакува десния фланг на тролокската армия, настъпваща срещу ашаманите. С класическо „заклещване” Агелмар трябваше да вкара още конница срещу левия фланг на врага, а ашаманите трябваше да обърнат и да нападнат тролоците във фронт.

Но пълководците на Сянката бяха отгатнали маневрата и преди Агелмар и ашаманите да успеят да реагират, голяма орда тролоци беше преодоляла хълма и бе ударила десния фланг на Йоката, докато останалите го атакуваха фронтално и обкръжиха конницата.

Конницата беше избита до крак. Веднага след това тролоците атакуваха ашаманите и те едва бяха успели да се спасят.

- Той е уморен, Дай Шан - каза Балдер. - _Познавам_ Агелмар. Никога нямаше да допусне такава грешка, ако беше отпочинал и бодър.

- Балдер, всеки би могъл да направи такава грешка.

- Лорд Агелмар е един от Великите капитани. Би трябвало да вижда сражението различно от обикновените хора.