Любов под гибелна звезда

— Там е — каза той с примижали очи и присвити устни. — Затова бях на дивана.

— Вече няма нужда да си там — отбеляза Хелън невинно. Джери поспря пред вратата на спалнята си и се обърна да я погледне в лицето.

— Одобряваш ли? — попита сериозно.

Хелън знаеше, че ако каже, че това ще я смути, той на мига ще се обърне кръгом и ще прекара сам остатъка от нощта.

— Татко, никога в живота си не съм одобрявала по-силно каквото и да било — каза тя искрено. Влезе в стаята си и решително затвори вратата след себе си, за да му покаже, че ще му позволи усамотение и лично пространство.

Чу как баща й събужда Кейт и й казва, че всичко е наред, а после се обърна да скъса бележката, която бе оставила на бюрото си. Излетя през прозореца си, за да се срещне с Лукас на платформата на покрива.

— Чу ли всичко това? — попита тя, когато видя съчувственото изражение на лицето му.

— Притеснява ли те? — Той извади спалния чувал от сандъка и го разстла, така че двамата да седнат отгоре.

— Не — каза тя, като поклати глава. И без друго щях да ти кажа. Някак имам чувството, че каквото и да преживявам, не ми се е случило, докато не узнаеш за него.

— Знам какво имаш предвид — прошепна той.

Седнаха един до друг на ръба на платформата: бедрата им се провираха между пръчките на парапета, а ходилата им се полюляваха отстрани край стената на къщата.

— Понеделник е. След няколко часа сме на училище — каза Хелън. — Предполагам, че ако всички си останем вкъщи, ще изглежда подозрително, а?

— Много подозрително — отвърна Лукас. — Освен това на обществено място си в по-голяма безопасност. Стоте няма да те нападнат пред свидетели човеци.

— А ти? — попита Хелън, загледана в ръцете си. — Стоте ще преследват ли сега теб и семейството ти?

— Не знам — отвърна Лукас, като поклати уморено глава. — Но каквото и да правят, те знаят, че ако убият някого от своите родственици, ще станат Прокуденици, а колкото повече Прокуденици има, толкова по-далече са от завладяването на Атлантида. Мисля, че ще съсредоточат енергията си върху Хектор и Дафна. И върху теб.

Хелън кимна и обмисли дали да продължи да задава въпроси или не.

— А утре — какво да кажа за Хектор, ако някой попита? Или за Пандора? — запита Хелън тихо, знаейки, че всеки път, когато изричаше имената им, това нараняваше Лукас по малко.

— Пандора се е върнала в Европа да учи изкуство в Париж — каза Лукас приглушено. — А Хектор си е вкъщи с неприятна настинка, за следващите няколко дни, докато успеем да съгласуваме план с майка ти.

— Нямам доверие на майка ми — каза Хелън, докато се взираше в изгряващото слънце.

— И Касандра няма — отвърна Лукас, без да я поглежда. — Тя мисли, че Дафна крие нещо.

— Мислиш ли, че майка ми е опасна? — попита Хелън. Обърна се към Лукас с разтревожени очи.

— Мисля, че е напълно отдадена на освобождаването на Скитниците и Прокудениците — отговори той, като подбираше внимателно думите си. — Стига да помним това, не мисля, че има причина да не й се доверяваме. Тя не е излъгала.