Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Трябва да си отида вкъщи — каза му тя веднага щом стигна до него, като се опитваше да не трепери твърде силно. — Оставих на бюрото си прощална бележка за баща ми, когато си мислех… — Тя млъкна, без да довърши, и бе принудена да си поеме дъх. Във всеки случай, трябва да се отърва от нея, преди той да се събуди и да я намери. Вече му се събра твърде много.
Лукас сви в юмрук дясната си ръка и я пъхна в джоба си. Хелън никога преди не го бе виждала да прави този жест и осъзна, че той го прави, за да се сдържи да не хване ръката й.
— Да вървим тогава — каза Лукас, като извърна лице от нейното.
— Не трябваше ли да стоим далеч един от друг? — Тя млъкна смутено.
Лукас поклати глава решително:
— Креон е накарал Пандора да замъкне Дафна до онзи плаж, защото е смятал да я отведе от острова с лодка. Което означава, че е имал намерение да се срещне с някого по вода — каза Лукас със сурово изражение. — Когато осъзнаят, че Креон е изчезнал, ще дойдат да го търсят, а когато не го намерят, ще дойдат да търсят Дафна — а после теб. Сега си в по-голяма опасност от всякога и не ме е грижа колко е трудно за двама ни. Няма да те изпусна от поглед дори за миг.
— Е, какво се предполага да правим тогава? — почти изплака тя, като вдигна длани, сякаш се предаваше. Беше стигнала до края на емоционалните и физическите си сили.
— Хайде — каза Лукас, като я сграбчи за ръката и я издърпа от стаята. Всички се обърнаха и ги погледнаха, но бяха твърде потиснати от преживените загуби, за да обърнат особено внимание на избухването на Хелън.
— Ще я заведа у тях и ще остана там, за да я наглеждам — рязко подхвърли Лукас на Ариадна, която плачеше тихо в един стол. Щом излязоха навън, скочиха заедно в нощното небе.
Студеният въздух беше като плесница в лицето. Той изтръгна Хелън от объркването й и тя осъзна, че независимо какво беше преживяла през този ден, Лукас бе преживял далеч по-лоши неща. Беше време Хелън да спре да се самосъжалява и да му обърне внимание.
Мигове по-късно те се приземиха върху платформата на покрива на Хелън и Лукас се обърна към нея с безизразно лице, като пусна ръката й.
— Влизай вътре. Аз ще съм си съвсем добре тук горе — прошепна той. Хелън пристъпи по-близо до него, но той просто поклати глава.
— Не мога да вляза — прошепна той: гласът му се прекърши безнадеждно. — Днес изгубих твърде много. Не съм достатъчно силен.
— Знам — каза тя. — Толкова съжалявам, Лукас.
Хелън обви ръце около раменете му: не искаше нищо, освен да го утеши. Продължи да го държи, подкрепяйки го, докато Лукас вече бе достатъчно силен отново да стои сам. Той леко се отдръпна от нея и й се усмихна леко, за да й покаже, че е по-добре.
— Изчакай тук за секунда. Трябва да кажа на татко, че съм вкъщи.
— Никъде няма да ходя — обеща Лукас.
Хелън литна надолу към предния двор и забеляза, че колата на Кейт още беше паркирана на алеята. Кацна и отиде до предната врата, без изобщо да е сигурна какво ще каже или направи. Намери баща си да спи на дивана в дневната, седна до него и го разтърси леко, докато той се събуди. За около две секунди Джери изглеждаше облекчен, после седна в леглото и отправи към Хелън разочарована въздишка.
— Знаеш на какво ме подложи, нали? — попита той сломен. Хелън се чувстваше толкова виновна, че не можеше да го погледне в очите. Само кимна. — По-добре започвай да обясняваш.
Хелън си помисли колко много хора в живота й вече знаеха каква е, и само за миг си помисли да каже всичко на баща си. Но ако подхванеше тази чувствителна тема, щеше да се наложи да му каже също и че Дафна се е върнала, а не можеше да се застави да го стори. Не и след като най-после го беше освободила от неестествената му привързаност към нея. За пръв път от почти две десетилетия Джери имаше шанс да води истински живот с жена, която наистина отвръщаше на любовта му. Хелън нямаше да допусне нищо да застраши това.
— Не мога, татко. Поне не мога точно сега. Предполагам, че бих могла да скалъпя някакво оправдание, но то ще бъде лъжа — каза Хелън отчаяно, докато разтриваше с длани умореното си лице и болящия я череп. — А аз не искам никога да те лъжа.
— Така ли ще продължават нещата между нас сега? Никакво доверие, никакво общуване, никакво уважение?