Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Подобно на Еней, дъщеря ми ще има нужда от помощта на Сибилата в Подземния свят — каза Дафна делово. — Моля Тиванската Династия да се погрижи за своята сродница, Хелън, Наследница на Династията на Атрей, докато тя изпълни предопределената си задача в Подземния свят. В замяна аз, Дафна, глава на Династията на Атрей, ще предоставя убежище и закрила на Хектор Делос, Прокуденик от Тиванската Династия.
Всички се спогледаха бързо, зашеметени както от молбата, така и от предложението, което Дафна беше отправила. Стаята утихна, докато очакванията се променяха.
— Защо би направила това за сина ми? — попита Палас, като се надигна донякъде от стола си, разкъсван между благодарността и възмущението.
— Защото е един от най-силните Потомци, които съм виждала, но е също и един от най-гордите. Загубата на мястото му в тази Династия ще го промени, и без напътствия той би могъл да се превърне в опасност за всички ни. Виждала съм това преди — каза Дафна с равен тон. После се обърна към Лукас и го погледна в очите, за да се увери, че той ще докаже верността на казаното от нея. — Всички сме семейство и е време да започнем да се държим като такова.
— Тя не лъже — каза Лукас, като хвърли поглед към Палас, който кимна с облекчение. Лукас обаче изглеждаше съкрушен. Беше чул истината от самата Дафна — Хелън беше член на семейството му.
Кастор и Палас се погледнаха, вече постигнали съгласие, после хвърлиха поглед към Касандра за окончателно одобрение. Тя кимна веднъж, а после се изправи и излезе от стаята, без да каже нито дума.
— Едно последно нещо — продължи Дафна, тактично пренебрегвайки невъзпитаното излизане на Касандра. — Хектор иска да знае какво ще стане с тялото на Креон.
— Ще се свържем с Милдред да дойде и да прибере сина си — каза Кастор, като гледаше надолу към ръцете си. — Тя ще иска да го върне на баща му, за да го погребе.
— Разбира се — каза Дафна тъжно. — Ще ми съобщите ли кога ще бъде тук? Хектор спомена нещо за това, че ще се изправи пред нея да помоли за прошка… — провлачи тя неуверено, сякаш не беше сигурна дали е редно Хектор да прави това.
— Ще ти се обадя — обеща Палас сковано, а после излезе припряно от стаята.
Дафна остана още малко и увери останалите от семейството, че физически Хектор ще се оправи, но изтъкна без заобикалки факта, че той не се справя добре в емоционално отношение. След като каза на всички, че ще му предаде обичта им, тя си тръгна припряно, като каза, че била оставила Хектор сам достатъчно дълго. Хелън я изпрати до вратата.
— Хектор видя ли те в образа на Пандора тази нощ на брега? — попита тя тихо майка си, когато стигнаха до предната врата.
— Не. И не може никога да узнае — каза Дафна, като се взря напрегнато в Хелън. — Ти и аз сме единствените близки, които той има сега, и той има нужда да ми се довери. И двамата имате.
Хелън знаеше, че майка й беше рискувала живота си, за да помогне на Хектор, но така, както самата тя, Хелън, го виждаше, доверието беше нещо, което се печелеше, не нещо, което друг човек можеше да изисква от нея. Дори ако този човек беше собствената й майка.
— Ще поддържам връзка с теб през следващите няколко дни, за да ти съобщя какъв е планът — обеща Дафна, като свали чантата си от закачалката и отвори вратата.
— Едно последно нещо? — попита Хелън, като задържа вратата отворена. — Ще си мълча за онова, което видях на брега, ако ти се съгласиш да освободиш Джери от въздействието на пояса на Афродита. Ти никога не си го обичала, но Кейт го обича, а мисля, че е крайно време да позволиш на някого в твоя живот да бъде щастлив, не смяташ ли?
Дафна се взря в Хелън, потресена, че покорната й дъщеря най-сетне беше изразила собствено мнение, после отмести поглед настрана разсеяно, сякаш се вслушваше в далечен звук.
— Готово — каза отривисто, като се изтръгна рязко от моментния си транс. — Не мога да давам никакви обещания, че връзката му с Кейт ще потръгне, но сърцето на Джери е на негово разположение, за да го отдаде или да си го запази, както сметне за подходящо.
— Крайно време беше — каза Хелън студено.
— Причиних цялата тази болка, за да те предпазя. И това свърши работа. Така че не съжалявам за нищо — каза Дафна, като се усмихна печално на Хелън, преди да се обърне и да се отдалечи.
Хелън затвори вратата и бавно се върна при останалите от семейството, замислено сбърчила чело. Щом тя влезе в дневната, Лукас рязко извъртя глава да я погледне. Направи й знак да дойде при него. Макар да знаеше, че това е последното нещо, което би трябвало да направи, то беше и единственото, което искаше да направи.