Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
— Никой не е развалил къщата под предлог, че я модернизира. Каква рядкост! — извърна се Руби към Касандра с блеснал поглед. — Сякаш усещам сред нас привиденията от миналото.
Касандра се усмихна. Беше сигурна, че и Руби ще го усети.
— Радвам се, че успя да дойдеш, Руби.
— Не бих го пропуснала — отговори тя, прекосявайки стаята. — Грей сигурно ще си слага тапи в ушите, когато се виждаме — адски му писна да му дърдоря за твоята къща в Корнуол. Освен това имах работа в Полперо, така че всичко се подреди идеално. — Руби се приведе над люлеещия се стол, за да надникне през предния прозорец. — Това там езеро ли е?
— Да, съвсем мъничко.
— Симпатична статуя, но не му ли е студено? — Тя пусна стола и той леко се залюля. Извитите му крака леко изскърцаха, плъзгайки се по дъските на пода. Руби продължи да оглежда стаята и леко прокара пръсти по печката.
— По каква работа ходи в Полперо? — попита Касандра и седна с кръстосани крака върху кухненската маса.
— Изложбата ми приключи миналата седмица и се канех да върна скиците на Натаниъл Уокър на собственичката им. Сърцето ми се къса, че се разделих с тях, казвам ти.
— Няма ли начин тя да ги преотстъпи трайно на музея?
— Би било хубаво. — Главата на Руби се скри в тухлената ниша на печката и гласът й прозвуча приглушено. — Искаш ли да опиташ да я убедиш?
— Аз ли? Не я познавам.
— Още не, разбира се, обаче й споменах за теб, докато бях при нея. Казах й, че баба ти е била родственица на Монтраше, че е родена в „Блакхърст“, че се е върнала и е купила къщата. Клара много се заинтригува.
— Така ли? Защо?
Руби се изправи и удари глава в печката.
— По дяволите! — разтърка тя яростно удареното място. — Все си удрям проклетата глава.
— Добре ли си?
— Да, да, добре съм. Имам висок праг на болка. — Престана да търка главата си и примигна. — Помниш ли, че майката на Клара е работила в „Блакхърст“ като домашна прислужница? Става дума за Мери, жената, която накрая започнала да прави кървавица със своя съпруг месар.
— Да, сега си спомням, че така се натъкнала на рисунките. А ти как разбра, че Клара проявява интерес към Нел? Тя какво ти каза?
Руби отново се залови да оглежда печката и отвори вратичката.
— Каза ми, че искала да говори с теб за нещо. Нещо, което майка й разкрила, преди да умре.
Тилът на Касандра настръхна.
— Какво точно? Не ти ли намекна?
— Не, на мен нищо не каза, а и не бързай да се въодушевяваш. Като имам предвид с какво благоговение се отнася към покойната си майка, може би смята да те зарадва с новината, че Мери е прекарала най-хубавите години от живота си като прислужница в имението. Или че Роуз веднъж я похвалила колко хубаво е полирала среброто. — Руби затвори вратичката на печката и се обърна към Касандра. — Дали печката още работи?
— Всъщност да. Направо не можахме да повярваме.
— Кои ние?
— Двамата с Крисчън.
— Кой е Крисчън?
Касандра прокара пръсти по масата, избягвайки погледа на Руби.
— А, един приятел. Помага ми да разчистя.
— Приятел, значи — изви вежди Руби.
— Да — сви рамене Касандра и се помъчи да изглежда небрежно.
Руби се усмихна многозначително.
— Хубаво е човек да има приятели. — Тя се върна в кухнята, мина покрай прозореца със счупената рамка и приближи до старинния чекрък. — Ще се запозная ли с него? — Протегна ръка и завъртя колелото.
— Внимавай да не се убодеш — предупреди я Касандра.
— Ясно, няма. — Руби плъзна пръстите си по колелото. — Не искам заради мен и двете да потънем в стогодишен сън. — Прехапа долната си устна с блеснали очи. — Дали пък това няма да даде на приятеля ти възможност да ни спаси?
Касандра усети как бузите й пламват. Престори се на равнодушна, докато Руби оглеждаше голите греди на тавана, синьо-белите плочки край печката, широките дъски на пода.
— Е, какво ще кажеш? — попита накрая Касандра.
Руби завъртя очи.
— Знаеш какво мисля, Кас. Страшно ти завиждам! Превъзходна е! — Руби се облегна на масата и попита: — Смяташ ли да я продаваш?
— Май да.
— Ти си по-силна от мен — поклати глава Руби. — Аз не бих имала сили да се разделя с нея.
Най-неочаквано Касандра изпита някаква собственическа гордост. Успя да я овладее.
— Трябва да го направя. Не мога просто да я оставя тук. Поддръжката ще е прекалено скъпа, особено след като аз ще бъда в другия край на света.
— Би могла да я задържиш като лятна вила и да я даваш под наем, когато не си тук. Така винаги ще има къде да отсядаме, когато искаме да отидем на море — засмя се Руби. — И ти ще имаш къде да отсядаш — смушка я тя по рамото. — Хайде, покажи ми какво има горе. Сигурно гледката се простира чак до хоризонта.