Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
— Чувствам се като на страниците на „Великолепната петорка в Пещерата на бракониерите“ — провикна се Руби, отдалечила се малко по-напред по брега. — Все ми се струва, че кучето Тими ей сега ще дотича с писмо в бутилка в муцуната — ококори се тя — или с човешка кост… въобще с някое нечестиво нещо, което е изровил!
Касандра се усмихна.
— Толкова обичах тази книжка. — Тя се запъти по камъните към Руби и черната скала. — Като дете, докато четях през горещите дни в Брисбън, бях готова на всичко, за да раста на мъгливо крайбрежие с пещери на контрабандисти.
Стигнаха до края на брега, където камъните срещаха тревата, и пред тях се ширна стръмният крайбрежен склон, ограждащ залива.
— Мили боже! — възкликна Руби, проточила шия към върха. — Наистина ли смяташ да се катерим?
— Не е толкова стръмно, колкото изглежда, повярвай ми.
Времето и преминаващите от там бяха отъпкали тясна пътека, станала почти невидима сред високите сребристи треви и жълтите цветенца. Двете поеха по нея, като спираха често, за да може Руби да си поеме дъх.
Касандра дишаше с пълни гърди, наслаждавайки се на чистия и освежен от дъжда въздух. Колкото по-нависоко се изкачваха, толкова по-прохладно ставаше. Когато стигнаха върха, Касандра се пресегна да хване дългите светли стебла на тревата, да ги почувства как се плъзгат през стиснатите й длани.
— Почти стигнахме — провикна се тя назад към Руби. — Точно зад този хребет е.
— Чувствам се като някое от хлапетата на Фон Трап12 — заяви Руби задъхано, — обаче по-дебела, по-стара и без капчица сила за песни.
Касандра стигна върха. Над нея перести облаци се носеха по небето, погнати от силни есенни ветрове. Тя се запъти към края на скалата и зарея поглед към безбрежното разбунено море.
Зад нея се разнесе гласът на Руби:
— О, слава богу, жива съм. — Застана до Касандра с ръце на коленете, мъчейки се да си поеме дъх. — Ще ти издам една тайна — изобщо не бях сигурна, че този момент някога ще настъпи.
Изправи се, премести ръце на кръста си и приближи до Касандра. Изражението й се разведри, когато огледа хоризонта.
— Красиво е, нали? — попита Касандра.
— Удивително е — поклати глава Руби. — Сигурно това изпитват птиците по гнездата си. — Тя отстъпи назад от ръба на канарата. — Само че вероятно са малко по-сигурни, понеже разполагат с криле, в случай че паднат.
— Къщата е била наблюдателен пост във времената на контрабандистите.
— Да, мога да го повярвам — кимна Руби. — Оттук се вижда почти всичко. — Тя се обърна, очаквайки да види къщата. Намръщи се. — Жалко, че има толкова висока стена. Сигурно закрива гледката.
— Да, на долния етаж я закрива, но невинаги я е имало — построена е през 1909 година.
Руби приближи до портата.
— Защо, за бога, някой ще иска да огражда къщата така?
— От съображения за сигурност.
— Срещу какво?
— Повярвай ми, и аз бих искала да разбера. — Руби последва Касандра и отвори скрибуцащата метална порта.
— Много дружелюбно — посочи Руби предупредителната табела към нарушителите.
Касандра се усмихна замислено. Не приближавай, за да не пострадаш! През последните седмици толкова често минаваше покрай табелата, че беше престанала да я забелязва. А сега, заедно с онази забележка от албумите с изрезки на Роуз, табелата придоби нов смисъл.
— Хайде, Кас. — Руби стоеше в другия край на пътеката до вратата на къщата и потупваше със стъпалцата си. — Издържах похода, почти без да се оплаквам, но нали не очакваш да се покатеря по стената и да се вмъкна вътре през някой прозорец?
Касандра се усмихна и й показа месинговия ключ.
— Не се бой. Край на физическото натоварване. Поне за днес. Тайната градина ще оставим за утре. — Тя пъхна ключа, завъртя го наляво и след едно шумно изщракване вратата се отвори.
Руби прекрачи прага и тръгна по коридора към вратата на кухнята. Сега, след като Касандра и Крисчън бяха разчистили прозорците от пълзящите растения и бяха измили натрупваната сто години мръсотия от стъклата, вътре беше по-светло.
— О, божичко! — прошепна Руби и погледът й обходи кухнята. — Недокоснато е.
— И така може да се каже.