Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
– Не, няма. Довери ми се! Дръж се!
Затворих очи и отворих ума си. Стоях на черния бряг и се взирах в тъмните води. Дълбоко долу нещо се раздвижи, прошепна приветствие, посрещна ме с привързаност. „Липсваше ми – каза то. – Вземи тези, те са всичко, което ти е нужно! Но се върни скоро, има още толкова много!“ Знаех, че е така. Можех да го почувствам. Езерото беше като заключената кутия, в която държах мислите, които не можех да приема. Имаше вериги за разчупване, капак, който трябваше да бъде вдигнат. Руните, които взех, се процеждаха от малки пукнатини. Но един ден щеше да се наложи да отворя това тъмно място насила и да погледна дълбоко. Загребах кървавочервените руни от черната вода. Отворих очи и притиснах една върху сълзящата буза на Сивата жена и друга на прокажената ù гръд.
Зачаках.
Още щом се размрази, тя се опита да се пресее, но както ми беше обещало моето черно езеро, руните я спряха. Колкото повече се съпротивляваше, толкова по-ярко пулсираха те. Осъзнах, че това беше съставката от Песента на Сътворението, за която Баронс ми беше разказал, която беше усилила ефекта на стените на затвора. Колкото по-могъщо беше Фае, което се опитваше да си пробие път, толкова по-устойчиви ставаха стените.
Тя се откъсна от Дани и се опита да откъсне руните от кожата си с писъци. Те, изглежда, горяха. Добре.
Дани се свлече на земята като лист хартия, тънка, бяла и силно набръчкана.
Изритах Сивата жена. Силно. Отново и отново.
– Оправи я!
Тя се извъртя и изсъска към мен.
Вдигнах юмрук, от който капеше кръв, и залепих трета руна върху нея.
Тя изпищя и се сви на топка.
– Казах да я оправиш!
– Невъзможно е.
– Не ти вярвам. Ти я изсмука. Можеш да върнеш взетото. Ако не можеш, ще те хвана в капан в собствената ти прокажена кожа и ще те измъчвам цяла вечност. Мислиш, че сега си гладна? Нямаш представа какво е глад. Ще ти покажа болка. Ще те държа в кутия и ще превърна живота си в мисия да те...
Озъбена от ярост и болка, тя се претърколи и стисна в ръце лицето на Дани.
– Свободно преминаване! – кървава слюнка излетя от устните ù.
– Какво?
– Ти няма да ме убиеш, ако го направя. Ти и аз ще имаме... как го казват? Разведряване. Ще бъдем другари. Ти ще си ми длъжница.
– Ще ти дам живота ти. Това е всичко, което ще получиш.
– Мога да отнема нейния живот, преди да отнемеш моя.
– Шебай го тоя шум! – извика Дани. – Убий кучката! Не ù дължиш нищо, Мак!
Имаше нещо, което ме тревожеше. Действието ù приличаше на лична атака.
– Ти не убиваш женски. Защо дойде за Дани?
– Ти уби моя другар! – изръмжа тя.
– Сивия мъж?
– Беше единственият друг. Затова исках да те нараня. Махни ги от мен!
– Върни ù това, което отне! Направи я каквато беше преди и ще ги махна. Иначе ще покрия кожата ти с тях.
Тя се загърчи на паважа.
– Ще броя до три, кучко. Едно, две...
Тя протегна тънка, покрита със смукала, сълзяща ръка.
– Закълни ми се! Свободно преминаване или тя умира! – засмя се горчиво Сивата жена. – Бяхме разделени при бягството. Щяхме да ловуваме заедно, да се храним заедно. Кой знае? В този свят вероятно щяхме да имаме нещо. Повече не го видях жив – устните ù се оголиха. – Избирай! Уморих се от теб.
– Майната ù! – кипеше Дани.
– Искам нещо повече от живота ù – казах аз. – Никога няма да нараниш някой от моите близки. Няма да си хабя дъха да ти обяснявам кои са те. Но ако решиш, че има дори най-дребната възможност да познавам човека, с когото мислиш да се храниш, просто го подмини или примирието ни свършва. Ясно?
– Нито ти, нито някой от тези, които смяташ за твои близки, някога ще ме преследва. Ясно?
– Да не остане следа от твоето гадно докосване по нея!
– Ще ми дължиш услуга един ден.
– Съгласна.
– Не, Мак! – извика Дани.
Притиснах длан до дланта на Сивата жена. Усетих ужилването на една смукателна уста, докато тя ми пусна кръв и сключихме клетвата.
– Оправи я! – казах. – Сега!
– Не мога да повярвам какво направи – мърмореше Дани за десети път.
Бузите ù розовееха, очите ù искряха, къдравата ù кестенява коса беше по-сияеща отвсякога. Дори изглеждаше малко по-закръглена, сякаш под кожата ù бяха добавени още един или два слоя колаген.
– Мисля, че тя ти върна малко повече, Дани – закачих я. Не бях съвсем сигурна, че Сивата жена наистина не го беше направила. Дани сияеше, кожата ù блещукаше полупрозрачна, очите ù бяха толкова зелени, че чак хипнотизираха. Рубинените ù устни се свиха в красиво нацупване.
– Мисля, че циците ми са по-големи – каза тя със самодоволна усмивка. После изтрезня. – Трябваше да я оставиш да ме убие и го знаеш.