Господарят на войната

— Аз питам теб!

— Но ако бащата не познава характера на сина си, кой би могъл — не отстъпваше Гуидър.

Артур отиде до вратата на ковачницата, блъсна я и се загледа в двора на конюшната пред нея. Нищо не помръдваше там като не броим обичайната глутница кучета, така че той отново се обърна към нас.

— Ти си свестен човек, сине — каза той смръщен, — почтен човек. Гордея се с теб, но ти гледаш твърде доверчиво на света. А в него има много зло, истинско зло, и ти не отчиташ това.

— А ти нима беше по-различен на моята възраст — попита Гуидър.

Артур хареса начина, по който Гуидър се измъкна за пореден път от трудна ситуация и пусна една полуусмивка.

— Когато бях колкото теб, вярвах, че мога да направя света чисто нов. Вярвах, че това от което има нужда този свят е честност и доброта. Вярвах, че ако се отнасяш с хората добре, че ако им дадеш мир и им предложиш правосъдие, те ще ти отвърнат с благодарност. Мислех, че мога да унищожа злото с добро — каза Артур и замълча за миг. — Май съдех за хората по кучетата — продължи той със съжаление в гласа, — мислех, че ако ги дариш с достатъчно любов, те ще станат послушни, но те не са кучета, Гуидър, те са вълци. Един крал трябва да управлява хиляда амбиции и всички те принадлежат на измамници. Ще те ласкаят, а зад гърба ти ще ти се подиграват. Мъжете ще ти се кълнат във вечна вярност докато си поемат дъх, а когато издишат вече ще са подели заговор срещу живота ти. И ако оцелееш след техните заговори, един ден ще се окажеш с побеляла брада като мен и като се вгледаш назад в живота си ще осъзнаеш, че всъщност нищо не си постигнал. Нищо. Бебетата на които си се възхищавал, докато са били в ръцете на майките си, ще са пораснали и ще са се превърнали в убийци, правосъдието, което си наложил, ще се продава, хората които си защитавал пак ще са гладни, а врагът, който си разгромил, отново ще заплашва твоите граници — колкото повече приказваше Артур, толкова по-гневен ставаше, но накрая смекчи гнева си с усмивка. — Това ли искаш ти?

Гуидър отвърна на острия поглед на баща си. За миг помислих, че ще трепне, или ще се опита да спори с баща си, но вместо това той отново намери добър отговор:

— Това, което искам, татко, е да се отнасям добре с хората, да им дам мир и да им предложа правосъдие.

Артур се усмихна като чу да му отвръщат със собствените му думи.

— Тогава може би трябва да се опиташ да станеш крал, Гуидър. Но как? — Артур отново се върна при пеща. — Не можем да преведем копиеносците през Гуент, Мюриг ще ни спре, а ако нямаме копиеносци, няма да имаме и трона.

— Лодки — каза Гуидър.

— Лодки ли? — попита Артур.

— На нашия бряг сигурно има двадесетина рибарски лодки — обясни Гуидър, — и всяка може да поеме десет-дванадесет човека.

— Но не и коне — отбеляза Галахад, — Съмнявам се, че бихме могли да превозим с тях коне.

— Значи ще трябва да се бием без конете — заключи Гуидър.