Господарят на войната

— Може дори да не ни се наложи да се бием — каза Артур. — АКо първи стигнем в Думнония, и ако Сеграмор се присъедини към нас, мисля, че младият Мюриг ще се поколебае. А ако и Енгас Мак Ейрем изпрати войска срещу Гуент, това още повече ще изплаши Мюриг. Може би ще смразим душата на Мюриг ако изглеждаме достатъчно страшни.

— Защо пък Енгас ще се бие срещу интересите на собствената си дъщеря? — попитах аз.

— Защото не му пука за нея, затова — каза Артур. — А и ние няма да се бием срещу неговата дъщеря, Дерфел, а срещу Сенсъм. Арганте ще може да остане в Думнония, но няма да може да бъде кралица, не и след смъртта на Мордред. — Артур отново кихна. — И си мисля, че ти, Дерфел, ще трябва скоро да заминеш за Думнония — добави той.

— Какво да правя там, господарю?

— Да видиш какво е намислил господарят на мишките, за какво друго. Той заговорничи и някой трябва да му даде добър урок, а теб те бива за това. А можеш и да покажеш знамето на Гуидър. Аз не мога да отида, защото това ще бъде твърде голямо предизвикателство за Мюриг, но ти можеш да прекосиш Севърнско море без пътуването ти да събуди подозрения, а когато дойде вестта за смъртта на Мордред, ти ще провъзгласиш Гуидър за крал в Каер Кадарн и ще пазиш Сенсъм и Арганте да не заминат за Гуент. Сложи ги и двамата под стража и им кажи, че това е грижа за тяхната безопасност.

— Ще ми трябват хора — предупредих го аз.

— Вземи със себе си, колкото копиеносци може да побере лодката, а в Думнония използвай хората на Исса — отсече Артур, оживен от необходимостта да взима решения. — Сеграмор ще ти даде войници — добави той, — и щом чуя, че Мордред е мъртъв, аз ще доведа Гуидър и всички мои копиеносци. Ако, разбира се, още съм жив — каза той и отново кихна.