Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Небесносини грехове
Небесносини грехове - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Небесносини грехове

Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:

Книгата продължава приключенията на Анита Блейк. В този роман, Анита продължава с опитите да въведе някакъв ред в личния си живот, като едновременно с това се сблъскват с играта на власт от вампир господар на Жан-Клод, Бел Морт и опит за решаване на поредица от брутални убийства от неидентифициран превръщач. Както и при други по-късни романи от поредицата, Небесносини грехове съчетава елементи на свръхестествено, разследване, и еротична фантастика.
1 ... 157 158 159 160 161 162 163 164 165 ... 206
Перейти на страницу:

Но Боби Лий и Клаудия клатеха глави и отстъпваха от нея.

- Можеш да ни наредиш да не те нараняваме, но не можеш да ни накараш да нараняваме други. Не си толкова силна, момиче.

Всички плъхолаци се отдръпваха назад, изглеждайки объркани и разтревожени. От далечната кухина започнаха да тичат още истински плъхове. Един от проблемите при използването на място, което е създадено по естествен път, е че човек е по-близо до природата. Природата не винаги е привлекателна, или приятелски настроена.

Основно хиенолаци се движеха напред. Освен тях имаше единствено двама от леопрадлаците, които имаха подготовка за телохранители, и тези, които останаха близо да Майка. Останалата част от леопардите ни бяха тук като храна. Храната не се бие, храната само кърви.

Осъзнах нещо, за което не се бях сетила преди - освен Стивън, нямаше други върколаци в пещерата. Къде бяха отишли върколаците от охраната?

Мюзет изрече нещо, което не беше на френски. Всъщност, това не беше език, който бях в състояние да отгатна. Двата вампира с кожа с цвят на слонова кост и сивкав отенък застанаха пред нея.

Жан-Клод каза;

- Кажи на хората ни да се върнат, ma petite, няма да ги загубя заради нещо такова.

- Те са само двама, Жан-Кпод.

- Но не са това, което изглеждат.

Наредих на всички да отстъпят и се обърнах към Жан-Кпод.

- Какво?

Валентина бе тази, която пристъпи напред и отговори на въпроса ми.

- Има стая, в която слугите на Сладката Тъмнина чакат, заспали. Членовете на Съвета отиват в тази стая от време на време и се опитват да ги призоват да им служат.

Погледнах двата вампира и отново отместих очи към Валентина.

- Тези двамата са се събудили - констатирах.

- Повече от двама - каза тя. - Господарката ни пробуди шест от тях. Тя вярва, че това е белег за увеличаващата □ се сила.

Двете с Валентина се спогледахме.

- Майката на Тъмнината е будна, а слугите □ са се събудили преди нея. - Прошепнах го, но дори така шепотът потрепери и изпълни помещението с танцуващо ехо.

- Така мисля - потвърди Валентина.

- Господарката ни е по-силна от всеки друг. Слугите на Сладката ни Майка се пробуждат от командата на Бел Морт. Това е знак за величието на господарката ни - обяви Мюзет сякаш това бе истина, а в гласа □ прозвуча гордост.

- Ти си глупачка, Мюзет, Тъмнината се събужда. Фактът, че те стоят тук, е доказателство за това. Ще се подчиняват на Бел Морт, докато истинската им господарка не стане, и тогава Господ да ви е на помощ.

Мюзет буквално тропна с крак пред мен.

- Няма да разваляш забавлението ни. Не можеш да ме докоснеш, те няма да ти позволят.

Погледнах ги и се намръщих.

- Те не са само вампири, нали?

- Какво имаш предвид, ma petite?

Можех да ги почувствам, да усетя присъствие, което не би трябвало да е там.

- Чувствам ги като превръщачи. Вампирите не могат да бъдат превръщачи. - Още докато изричах тези думи, осъзнах, че не са съвсем верни. Майката на Мрака беше превръщач и вампир. Бях го усетила.

- Мислех че Майката на Мрака е първият вампир, този, който е създал всички ви.

- Oui, ma petite.

- В Съвета има ли вампири, които произлизат директно от нея? Жан-Клод се замисли върху за момент.

- Всички произлизаме от нея.

- Не попитах това.

Ашър отговори;

- Не съществува някой, който би могъл да претендира за това, но тя е основала вампирския Съвет. Тя е дала началото на цивилизацията ни, дала ни е правила, така че да не бъдем откъснати зверове, които се избиват един друг веднага, щом се видят.

- Значи тя е майка на културата ви, а не основоположник на рода ви?

- Кой може да каже със сигурност, ma petite? Тя е началото на това, което представляваме днес. Тя е нашата Майка по всички важни показатели.

Поклатих глава.

- Не по всички. - Застанах така че да не могат да ме докоснат и казах; - Нека някой, който говори какъвто език говорят те, да превежда.

Валентина пристъпи напред.

- Сега разбират френски.

- Добре. Жан-Клод.

- Тук съм, ma petite.

- Съобщи им, че Мюзет е загубила правото си на безопасно пребиваване на територията ни и се налага да я поставим под домашен арест. Няма да бъде наранена, но и няма да □ се позволи да наранява никой друг.

Жан-Клод заговори бавно на френски, така че да мога да разбера повечето. В течение на годините разбирах все повече и повече, но бързият говор продължаваше да ме затруднява.

- Обясних им.

- В такъв случай им кажи и това; Ако не се дръпнат, така че да можем да я арестуваме, в такъв случай, според правилата, които Майката на Тъмнината е създала, имаме право да ги убием заради неподчинението им на същите правила.

1 ... 157 158 159 160 161 162 163 164 165 ... 206
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)