Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
По радиото съобщаваха решението на правителството да скъса дипломатическите си отношения с Германия и да й обяви война. Съобщиха още, че правителството е издало наредба закон за даване амнистия на политическите затворници. След новините помолих брат ми да излезем навън, за да му съобщя нещо извънредно важно. Изненадата му бе толкова голяма, че той спря и замълча цяла минута, после по лицето му мина нещо като усмивка.
— В града ли ти го пошепна някой или там?
Той посочи с глава на запад, където бе Нушиното село. Казах му, че „там“ нямат нищо общо с тази работа и все пак са оклеветени. Сега усмивката му изразяваше разочарование. Ето, значи, извънредно важното нещо, което имам да му съобщя — нов и безполезен опит да оневиня Пашови. Но когато прочете преписа от присъдата, остана изумен. Бяхме седнали в двора на Анани, под сянката на ореха. Беше силно пребледнял и по челото му се появи пот на едри капки. Взех папката от него и тогава той каза:
— Страшно е това, дето го пише… Ако е вярно.
— Съмняваш ли се?
— Да не би този следовател да е фалшифицирал преписа на присъдата? Сега те са готови на всичко, само да отърват кожата.
Казах му, че още утре може да отиде в града и сам да свери преписа с оригиналния текст, тъй като следователят е на наше разположение. Разказах му и за предателството на Стою Бараков през 1923 година, което може да се потвърди и от тогавашния старши стражар в общината бай Станчо. Това предателство е станало причина за сегашното. Бараков е бил предупреден от полицията, че младият Пашов е отговорен комунист, и вероятно по нейно указание се е възползвал от случая с откраднатия брезент, за да злепостави баща му пред комунистите. Бараков става земеделец, а сина си вмъква в РМС. Политическата програма на партията отдавна е известна — при победа тя ще управлява съвместно със земеделците и с други партии. Ако Александър Пашов се завърне жив и здрав, може да потърси сметка за предателството на учителя през 1923 година, но и баща му ще да е издал Михо Бараков на фашистката полиция. В най-лошия случай двете семейства ще бъдат квит — бащите извършили политически престъпления, а синовете са активни комунисти. Да се поръси миналото с пепел и толкоз…
Седяхме до късно следобед и разговаряхме. Колкото и неопровержими да бяха доказателствата ми за невинността на Пашов и за вината на Баракови, брат ми всякак си не можеше да ги приеме съвсем безрезервно. Изглеждаше му невероятно, че „на сама глава“ и при това болен съм успял да изтръгна тези доказателства от някакъв си фашистки следовател. Усилията ми сами по себе си го караха да вярва, че в това издирване съм се ръководил не от желание да разкрия истината, а от пристрастие към Пашови. Дори и да бе така, нямаше причина да се съмнява в тази истина, а той се съмняваше. Налагаше се да действуваме бързо, а той не се решаваше да предприеме нещо определено. Бях му чел и разказвал за сложните и противоречиви пътища на руската социалистическа революция, за драматичното преплитане на много и много човешки съдби, но за него бе трудно да приеме, че и нашата борба не е вървяла гладко и еднопосочно. Представите му за сложните политически борби, за хората и изобщо за света бяха твърде ограничени. Освен това беше недоверчив и подозрителен. Конспиративността, на която го бяха учили, разбираше само като предпазливост и тя му пречеше да действува самостоятелно при дадени обстоятелства.
— Следователят добре ти е обяснил, че що-годе предпазливите хора правят всичко да се нагодят към събитията — говореше той. — Щом Бараковите са го сторили, защо и Пашови да не го сторят? Никой не знае с положителност на кого служи младият Пашов. Ако Михо Бараков е извършил предателство под носа ни и не сме го усетили, как ще разберем какво работи твоят приятел в чуждата държава?
Какво можех да направя при това положение? Бях изнемощял от умора и напрежение, храчех повече кръв от обикновено, а брат ми не ми даваше и връзка с окръжния комитет на партията. Страхуваше се, че от комитета ще наредят Михо да се изолира от другарите си в затвора, той ще се досети, че е разкрит (ако наистина е предател), и полицията ще се опита да заличи следите му. Или ще го ликвидира, за да не попадне в ръцете на нашите след излизането си от затвора, или пък ще ликвидира ония от нашите, за които предполага, че са го разкрили. Това може да сме ние, двамата, например, след като съдебният следовател ни е разкрил предателството му. Така че можем да предадем преписа от присъдата в комитета само ако сме напълно сигурни, че утре съветските войски ще преминат нашата граница. Дали обаче ще я преминат утре или след месец, никой не може да гарантира. Само два дни са достатъчни на полицията да извърши погром над комунистите в нашия край…