Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
По радиото вече бяха съобщили, че немските войски са се оттеглили в Югославия, следователно съветските войски нямаше защо да стоят на нашата граница със скръстени ръце, след като знаят, че у нас няма да срещнат никаква съпротива. Но и този факт се виждаше несъстоятелен на брат ми. За да му докажа, че предпазливостта му е излишна, още същата вечер взех сам властта. Беше шести септември. Отидох при кмета бай Янко, обясних му политическото положение и поисках да ми даде ключа на кметството. Беше отракан човек и веднага се съгласи.
— После ще речеш, че си ме заставил с оръжие в ръка. Иначе е срамота ей тъй без нищо да ти предам властта. Ще ми се смеят…
Предаде ми две стари карабини, барабанлия револвер и печата, а след това изиграхме малка комедия. „Арестувах“ го в съседната стая и написах първата прокламация до народа от името на новата власт: „Умолява се населението при сигнал с училищното клепало да излезе на площада пред кметството да посрещне съветските войски с хляб и сол! — Председател на Отечествения фронт.“ Завъртях един нечетлив подпис, ударих печата на кметството и отидох да залепя прокламацията на читалищната врата. Младежите, които заварих там, свършиха по-нататък цялата работа. Удариха училищното клепало и разнесоха новината из селото. След половин час народът започна да се събира пред кметството. Пристигна и Стоян, изненадан и възбуден, но като му казах каква е работата, извика ме настрани и започна да ме мъмри, обвини ме в авантюризъм, който можел да ни струва много скъпо, и то в навечерието на голямото събитие. Предадох му печата на кметството и оръжието като символ на властта, той въоръжи трима души с карабините и револвера, а на останалите младежи нареди да се въоръжат кой с каквото може и да прекарат нощта като охрана на селото. Той, разбира се, не пропусна да им съобщи, че съветските войски не са преминали нашата граница и че аз самоволно съм обявил тяхното идване, за което полицията, както сме с голи ръце, можела да ни избие като пилци.
Младите мъже не се обезпокоиха ни най-малко и тръгнаха да изпълняват бойната си задача. Празненството по случай установяването на новата власт не можеше да се отмени. Площадът пред кметството малко по малко се изпълни с народ, младежите донесоха грамофона от читалището и започнаха да танцуват. От близките къщи изнесоха вино и ракия, писнаха гайди и кавали, хванаха се и възрастните на хоро. Стоян отиде да постави охрана около селото и се върна, когато хората вече се разотиваха. Заключихме кметството и мълчаливо се разделихме. Отечественофронтовската власт, очаквана от нас толкова година, не бе отпразнувана с речи и тържества, а като най-обикновена вечеринка.
Големият празник стана на десети септември, и то не толкова заради идването на съветските войски, колкото заради завръщането на Михо Бараков. За съжаление съветски военни части не минаха през нашето село на Девети. По радиото съобщиха, че ще минат през Добрич, и най-нетърпеливите, начело със Стоян, разбира се, потеглиха за града на каруци и коне още по изгрев-слънце. И аз изгарях от желание да тръгна с тях, но нямах сили да се кача на каруцата, задуших се от кашлица и едва не паднах на земята. През нощта не бях спал в очакване на съветските войски, а и цялата седмица бях прекарал в голямо напрежение. През лятото не бе капнала капка дъжд, над степта върлуваше суша, прашният и нажежен въздух изгаряше прогнилите ми дробове.
Вечерта се дигнах от леглото и отидох на митинга, който бе свикан пред кметството. Имаше пълнолуние. Площадът бе залян от бяла светлина и отдалече се виждаше как от всички краища на селото прииждаха хора, но въпреки това над вратата на кметството бяха окачени две петромаксови лампи. Ония, които бяха ходили в Добрич да посрещнат съветските войски, въодушевено разказваха какво са видели и чули, някъде из селото се чуваха изстрели, мнозина бяха пийнали и вече пееха и играеха хоро. А ето че Стоян се изкачи на стълбищната площадка под светлината на лампите. Мисля, че този бе най-щастливият ден в живота му. Беше тъй възторжен и вдъхновен, че цял трепереше като лист, а в очите му блестяха сълзи. Този ден е исторически за нашия народ, говореше той, като вдигаше ръка нагоре, най-после фашизмът е разбит и убит и при нас е дошла великата правда на комунизма!…