Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
– Къде е Фенрис? – попита Елин.
Усмивката на съществото не потрепна.
– Обхожда някоя от палубите на кораба, предполагам. Без да съзнава, както и никой от вас не съзнаваше, че един от вашите не е тук, докато аз...
– Ох, поредната бъбрица – рече отегчено Елин, отмятайки плитката си през рамо. – Нека позная: убила си някой моряк, заела си мястото му, научила си как да изнесеш Манон от кораба, без патрулите ни да те засекат, и... какво? Възнамерявала си да я отмъкнеш през нощта? – Елин огледа смръщено тялото на съществото. – Изглеждаш така, сякаш не можеш да вдигнеш дори вилица, а и май от месеци не си го правила.
Хрътката примигна насреща й, а после изсъска.
Манон се изсмя гърлено.
– Мен ако питаш – продължи Елин, – можеше просто да се прокраднеш тук и да си спестиш стотиците глупави стъпки...
– Хамелеон – изсъска съществото, толкова гладно, че думите на Елин пресекнаха.
Огромните му очи бяха намерили Лизандра, която ръмжеше тихо от ъгъла в облика си на призрачен леопард.
– Хамелеон – просъска отново и гнусният копнеж изкриви чертите му.
И Елин се досети от какво произлизаше изчадието пред тях. Какво бе заловил и изопачил в подземията на Морат Ераван.
– Та както казвах – провлачи Елин с възможно най-невъзмутимия си тон, – сама се докара дотук...
– Дойдох за наследницата на Черноклюните – обяви задъхано Хрътката. – Но гледай на какво попаднах: цяло съкровище. Всичките вие накуп струвате колкото теглото си в злато.
Очите й помътняха, като че вече не беше в тялото си, сякаш се беше пренесла духом в друга стая...
Проклятие!
Елин атакува с огъня си.
Хрътката изпищя...
И пламъците на Елин се превърнаха в пара.
Роуан веднага изскочи пред нея с изваден меч. Магията й...
– Трябваше да ми дадеш вещицата – изсмя се Хрътката и изтръгна илюминатора от корпуса на кораба. – Сега той знае с кого пътуваш, в кой кораб сте...
Изчадието се спусна към дупката, която бе пробило в стената, откъдето в каютата нахлуваше морска пяна.
Стрела с черна глава се заби в коляното му... и още една.
Хрътката се строполи на пода само на сантиметри от свободата си.
Влизайки в стаята с ръмжене, Фенрис изстреля и трета стрела, с която прикова рамото й към дървените греди.
Очевидно не му харесваше да се представят за него. Кръвнишкият му поглед към Роуан го доказваше. И питаше как никой от тях не бе забелязал разликата.
Ала Хрътката се изтръгна от стрелата, оплисквайки стаята с черна кръв, чиято смрад се пропи във въздуха. Елин беше извадила кинжала си, готова да го запрати по нея; Манон беше заела нападателна поза; Роуан държеше брадвата си в ръка.
Хрътката метна ивица черна кожа в средата на каютата.
Манон застина на място.
– Втората ти пищя, докато Ераван я изтезаваше – рече съществото. – Негово Мрачно Величество ти изпраща това за спомен.
Елин не смееше да отмести поглед от изчадието, можеше да се закълне обаче, че Манон залитна.
Тогава Хрътката каза на вещицата:
– Дар от краля на Валгите... за последната крочанска кралица.
***
Манон се взираше вцепенено в превръзката за глава от сплетена кожа, същата, която Астерин носеше всеки ден, дори когато не влизаха в битка, без да я е грижа какво бе съобщила Хрътката на останалите. Без да я е грижа дали е наследница на вещерския клан на Черноклюните, или кралица на крочаните. Дали...
Грохотен рев я изтръгна от унеса, заглушавайки всяка мисъл в главата й.
Ревът, напуснал собствената й уста, когато се хвърли срещу Хрътката.
Стрелите в съществото я изподраха, докато поваляше влажното му, кокалесто тяло на дървения под. Нокти и зъби се понесоха към лицето й, но тя вкопчи ръце в гърлото му и желязото прониза лепкавата му кожа.
В следващия миг призрачни ръце приковаха към дървото хищническите му нокти, Дориан застана над тях с невъзмутимо лице. Хрътката се замята, мъчейки се да се изтръгне от хватката му...
И изпищя, когато невидимите ръце прекършиха костите й.
И минаха през тях.
Манон погледна втрещено отсечените крайници на съществото, преди от гърлото му да се търкулне крясък, толкова силен, че ушите й запищяха. Дориан обаче нареди с кротък глас.
– Довърши я.
Манон вдигна свободната си ръка, решена да убие съществото с желязо, не със стомана.
Останалите гледаха иззад тях с извадени оръжия.
Хрътката изпъхтя:
– Не искаш ли да знаеш какви бяха последните думи на Втората ти? За какво ни умоляваше?
Манон се поколеба.
– А онази ужасна дамга на корема й, белега на нечистата. Ти ли й я направи, Черноклюна?