Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Тенсор, престани! — дереше си гърлото Шанд. — Какво правиш?! Ох, че си слабоумник!
Налетя му, обаче Тенсор вдигна другата си ръка към него и го прикова неподвижен.
Лъчът отново блъсна Рулке и ръцете му се разпериха сами. Мейгрейт бе изхвърлена встрани чак зад стълбите. Краката на карона не намираха опора, накрая бушуващата енергия го запрати назад. Понесено от нея като лист по вятъра, тялото му се халоса в туловището на машината. Рулке изрева с такъв бяс, че звънна и спиралната стълба.
Той също сви могъщия си юмрук и за миг изглеждаше, че ще помете Тенсор. Лиан се шмугна в търсене на укритие. Но каронът изведнъж се отпусна като спукан балон.
Лиан се надигна. Всички освен него бяха засегнати от заклинанието. Малиен се подпираше на длани и повръщаше. Шанд се клатушкаше зашеметен, рана кървеше над едното око. Игър се гърчеше на пода. И другите в залата бяха изпопадали ничком на пода.
Лиан се втурна напред и откри, че Рулке се е нанизал на един от стърчащите назъбени ръбове около дупката в корпуса на машината. Черният шип се подаваше от хълбока му. А Тенсор още виеше срещу врага си и червеното сияние бликаше от юмрука му. Самият той се смаляваше и съсухряше, все едно бе вложил остатъците от живота си в огнения лъч.
Вартила притича и го просна с безмилостен замах. Светлината се отклони към тавана и угасна.
— Какви тъпанари сте! — ръмжеше Шанд. — Тенсор, ти си самото олицетворение на глупостта. Е, Лиан, виж какво направи този път…
Малиен се примъкна към Тенсор, някогашния си любим.
— Аз изпълних дълга си… — каза и той. На лицето й бе изписано само презрение.
— Ти не си Тенсор, а Питлис Втори. Не е имало по-окаян празноглавец от тебе. Аакимите наистина са прокълнати!
Вартила вече бе спряла пред Рулке. Падна на колене и хвана ръката му.
— Аз бях сляпа за тебе, господарю, но сега те познах. Прости ми. Той стисна ръката й с усмивка.
— Благодаря ти, вярна служителко. Всичко свърши. Аз те освобождавам от дълга.
Жената се обля в сълзи.
— И какво да я правя свободата? — В нейната уста думата прозвуча като светотатство. — Винаги съм искала само да служа на своя господар.
Рулке се гърчеше върху пронизалия го метал. Никой в залата вече не виждаше в него свой враг, толкова ги смразиха мъките му.
— Жива ли е Мейгрейт? — изстена той.
— Да — увери го Вартила. — Лежи ей там.
— Тогава се погрижи за раните й, вярна служителко, и я пренеси до мен.
Лиан погали ръката на Каран. Тя не показа с нищо, че го вижда. Щом се опита да я сложи в по-удобна поза, писъците й закънтяха. Шанд и Малиен дойдоха задъхани и старецът изблъска встрани Лиан, който само се вайкаше.
— Махни се, идиот! Виж какво можеш да направиш за Рулке. Лиан плахо пристъпи към карона и опипа с пръст черното острие.
— Аз го направих — смънка с омраза към себе си. — Вярно е, че по-тъп човек от мен не се е раждал на тази земя.
— Така е. — Устните на карона се изкривиха в подобие на усмивка. — Но нима не си и летописец? Ще разбереш, че така ми е било отредено. Помогни ми да се дръпна от оттук.
Лиан сплете пръсти с неговите, опря крак в машината, започна да тегли с все сила и Рулке се свлече на пода. От зейналата дупка в хълбока му рукна кръв. Наоколо се събраха гашадите с изопнати от ужас лица — съзнаваха, че са могли да спасят господаря си, но са се провалили.
— Къде е Каран? — някак по-унесено попита каронът.
— Съвсем наблизо — посочи му Лиан.
Рулке я видя просната по стълбата, по тялото й нарядко пробягваха спазми.
— Благодаря ти — каза и опря пръсти в ръката й. За миг болките й стихнаха, макар че неговите страдания станаха нетърпими. — Имам дар за тебе.
— Дарът на Рулке! — изсумтя Лиан. — Дано не е подсладена отрова като твоя Дар за зейните.
Рулке непохватно бръкна под куртката си и извади черно мънисто в прозрачна кутийка.
— Какво е това? — прошепна Каран.
— Единственото, което мога да сторя за тебе сега. Използвай го, ако оздравееш. — Сложи кутийката на нейната длан и сви пръстите й около нея. — Лиан, имам нещо и за теб.
— Не заслужавам подаръци и награди.
— Все пак искам да го вземеш.
Рулке смъкна от шията си тънка сребърна верижка със сребърно ключе.
— Научих от шпионите си, летописецо, как заради пожар си загубил надеждата да завършиш своето сказание. Отварям ти пътя към по-добро. Ще трябва обаче да се потрудиш.
— Не знам дори откъде да започна — стъписа се Лиан.
— Ами започни в Алсифър. — Рулке затвори очи, притихна, но изстиска още малко сила от тялото си. — Ние измираме, летописецо. Кароните ще останат само в твоите сказания. Ще го направиш ли за мен?