Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
Поведоха ме по поредната спираловидна каменна стълба към поредните величествени покои, в поредния непознат дворец. Този път стените бяха изрисувани с невероятни сцени, вилнеещи на воля насред камъните. Тук стенописите разказваха някаква история, в която като че ли участваха рицар, крал и неговата любима. Доколкото ставаше ясно, дамата се забавляваше и с краля, и с неговия убиец на дракони. Въздъхнах замечтано. На мен би ми стигнал и само един мъж, стига да е правилният.
В стаята беше толкова мрачно, че едва успявах да следя развитието на историята на обречените любовници. Затова отворих прозорците. Гледката се оказа толкова замайваща, че затаих дъх. Директно под мен имаше дълбока пропаст, обградена от всички страни от назъбени планински върхове. Побързах да затворя прозорците, но веднага след това отново потънах в мрак — стъклата бяха кръгли и много груби, сякаш някой бе издялал на ръка десетина дъна на бутилки, а после ги бе залепил по-скоро с олово, отколкото със стъкло. Нямаше съмнение, че венецианският гений за изработка на стъкло все още не бе достигнал до варварския север. Изсумтях презрително. Старият номер с разстоянието ме накара да се гордея с родния си град. Но едва сега, когато не ми се налагаше да живея вече там.
После пак отворих прозореца. Намирахме се толкова високо в планината, че облаците се разхождаха точно пред первазите — поспираха за момент, поглеждаха ме любопитно с очи като от стъклени мъниста, а веднага след това се гмурваха в пропастта под нас. Запитах се дали майка ми не бе избрала тази стая нарочно — за да не бягам. Що се отнасяше до вратата, дори не се опитах да пробвам желязната халка — отдавна бях чула завъртането на ключа зад гърба си. Да, подозренията ми се оправдаха. Майка ми бе решила да не поема никакви рискове. Е, сега поне бях сама. По-добре да съм заключена тук, отколкото да се разхождам под зоркия поглед на вездесъщата Марта.
Чух камбаните да бият за обедна служба с глухия грохот на хлопатари. И тъй като нямаше какво да правя до вечерня и вечерята, извадих отново картината и се приближих колкото ми бе възможно по-близо до прозореца, присядайки предпазливо на дървения перваз. Вятърът свистеше в ушите ми, но липсата на добри стъкла ме изправяше пред съмнителна дилема — или да замръзна от студ, или да стоя в пълна тъма. Предпочетох първото и без да свалям кожената наметка от гърба си, се заех отново със загадката.
Исках да науча колкото ми бе възможно повече за Болцано — както наскоро стана ясно, ерцхерцогът тук бе един от Седмината. Исках да накарам брат Гуидо да се гордее с мен. Да направя това, което би сторил и той, ако беше тук — да разгадая ролята на този град във великия заговор. Дали северът щеше да ми помогне?
Първата ми работа бе отново да огледам цялата картина. Смятах, че вече знаем кои точно са Седмината: Пиза, Неапол, Рим, разбира се, Флоренция, Венеция, Болцано и очевидно Милано, тъй като брат Гуидо бе казал, че ще се видим там, а майка ми потвърди, че и ние ще спрем в този град. Знаехме и самите конспиратори: лорд Силвио дела Торе от Пиза; дон Феранте, крал на Неапол и Арагон; Негово светейшество папата в Рим; дожът на Венеция Джовани Мочениго; ерцхерцог Сигизмунд от Болцано и още някой от Милано, чието име брат Гуидо няма начин да не ми каже.
Вече притежавахме доста ясна представа за участниците в тази игра, но все още не знаехме какво възнамеряват да правят. С други думи, отговорихме на въпроса кой, но не знаехме нито какво, нито къде, нито кога.
И каква точно е ролята на Генуа — този град държава, дом на моя верен приятел синьор Кристофоро? Защо Генуа е включена в картината, щом не е част от Седмината?
Мислих ли, мислих по този въпрос, докато накрая чак главата ме заболя. Тогава се отказах и реших да се съсредоточа върху образа на Зефир. Представих си, че брат Гуидо е до мен и ме направлява. Какво забелязваме? Започни с първото, което ти идва наум.
Въоръжена с неговия метод, не след дълго разполагах с цял списък:
Зефир има криле.
Косата му е синя.
Крилете му са сини.
Одеждите му са сини и нагънати като морски вълни.
Кожата му (сега, когато се загледах по-внимателно в нея) се оказа по-скоро сребриста, отколкото синя.
Краката му не се виждаха.