Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
И като че ли наистина беше богат. По време на съвсем краткия разговор между него и майка ми научих, че го молят да финансира някакво начинание, да влезе в някакво партньорство с Венеция. Тук определено наострих слух. Да не би ерцхерцогът да има предвид работата, която майка ми дойде да свърши от името на дожа, или става въпрос за някакъв по-съществен план — и по-точно, за все още неизвестната крайна цел на Седмината?
Наложи ми се да се напрегна значително, докато разгадая какво казва, защото венецианският излизаше от устата му така, сякаш се давеше с гъста супа.
— Постигнахме съгласие по най-важните принципи, а сега смятаме да използваме пристигането ви тук, за да уточним детайлите. И така, по въпроса за металите…
Майка ми бързо го прекъсна:
— Ерцхерцоже! — възкликна с най-очарователния си глас. — Подобни разговори не са никак приятни за ушите на младите девици, а аз съм ви довела най-прекрасната девица на Венеция, за да се запознае с вас! Позволете ми да ви представя моята любима дъщеря, Лучана Мочениго!
Марта ме сръга злобно в ребрата и аз направих няколко крачки напред. От този момент нататък всички очи в залата бяха насочени към мен, включително и тези на двете мишки, които господарят на този замък наричаше кучета. Друг на мое място сигурно би се стреснал от подобен нахален оглед, но ви гарантирам, че ако и вие сте прекъснали сватба на Медичите и ако вашият официален годеник ви беше размотал тюрбана от главата пред целокупното паство, за да насочи вниманието на хората към приликата ви с някоя картина, вече нищо не би било в състояние да ви притесни.
Ерцхерцогът ме огледа така, сякаш оценяваше кобила.
— Превъзходна е! — отсече накрая. — Почти като вас самата преди шестнайсет години. Спомням си отлично времето, когато и вие самата бяхте все още млада и неопитна като нея.
И двамата си размениха многозначителни погледи. От което аз си направих заключение за три неща:
Прима коза: Майка ми очевидно бе успяла да пренапише историята ми. Защото за мен трудно можеше да се каже, че съм „неопитна“. Само да знаеше ерцхерцогът колко ездачи са ме яздили…
Секонда коза: Между ерцхерцога и майка ми безсъмнено е имало нещо. Всъщност думите и начинът, по който бяха изречени, ме навеждат на мисълта, че дъртият козел е отнел девствеността й. Питам се как ли се е възприело това от баща ми.
Терца коза: Каквото и да се бе случило между тях в миналото, вече не съм много сигурна, че той я харесва. В гласа му се усещаше някаква непогрешима острота въпреки всичките любезности — сякаш в завършен гоблен са оставили нарочно игла, за да се убодат онези, които го докоснат.
Ерцхерцогът заговори отново:
— Доколкото знам, тя е сгодена за Пиза.
— Така е. Сватбата е през юли.
— Жалко — подсмръкна старецът, доста бързо забравил собствената си годеница. Като че ли и аз бях на подходящата възраст за него — нали все още нямах седемнайсет. — Да, като че ли наистина е все още твърде млада, за да е принудена да се занимава с нашите дела. Скъпа, бихте ли се оттеглили в покоите си! Убеден съм, че там ще намерите всичко, от което се нуждаете.
Двамата с моя годеник са си лика-прилика.
Аудиенцията ни завърши с обещание да се срещнем вечерта по време на банкета, който ще бъде проведен в наша чест. Въздъхнах вътрешно. Щеше ми се вече да си тръгваме, но знаех, че това щеше да стане едва утре, затова си наложих да изтърпя стоически забавянето. Наведох се, за да целуна ръка на ерцхерцога. Почти очаквах да видя онова, което видях, защото надали ще се изненадате, когато ви кажа, че на палеца му блестеше вече добре познатият ми златен пръстен с топките на Медичите.
Официално освободена, аз последвах Марта и една прислужница, които ме изведоха от залата, а майка ми остана, за да поговори с ерцхерцога за онова, заради което беше дошла. Бях едновременно ядосана и облекчена — майка ми за пореден път ми бе демонстрирала, че въобще не ми вярва. Бе извадила от девет кладенеца вода, за да не позволи на ерцхерцога да изпусне някаква важна информация в мое присъствие. Е, добре. Така поне щеше да ми спести обучението си в тази насока, защото аз и без това нямах мозък за политика. Просто исках да видя отново моя приятел.