Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
– Да му се не види, да оздравява… Както и да е, професоре, всъщност не Акън, а вие ни трябвате. След като вече се запознахме, по-добре да обсъдим с вас този проблем с гробницата.
Гробницата ли? За какво говореше той? Да не ме бъркаше с Нюзхет?
– Все пак вие сте ръководителят.
Ръководителят… Ясно, мислеше ме за Нюзхет. Добре, но защо Акън е скрил самоличността на Нюзхет? Защото вършеха нещо нередно, затова. Гробница? Да, на Мурад II в комплекса „Мурадие“. Щяха да разкриват гроба му. За токсикологичен анализ. Явно законовите допитвания са останали без резултат. И как не, тръгнали да оскверняват националната гордост. Оскверняване или откриване на истината? Я стига, както и да е… Накрая и мен забъркаха в този злополучен проект… И бързакът на телефона ме мисли за ръководител. Веднага трябваше да опровергая, докато не съм си навлякъл още неприятности… Чакай де, чакай, може да не са неприятности, а шанс. Късметът ми носи на крака удобния случай за разрешаването на загадката. Би било лудост да го изпусна.
– Не е ли тъй, професоре – продължаваше настойчиво да ме убеждава Мансур. – Много време загубихте в разправии с директора на фондациите в Бурса. Няма значение дали е чичо или брат на Акън. Казах му – до когото и да опрете, няма да получите разрешение… А ако бяхте дошли веднага при мен, работата досега да е свършена… Не можах да убедя Акън! Е, сега вече, като се запознахме с вас, няма проблеми.
– Да, но ако говорим по телефона…
– В никакъв случай! – тайнственият му тон би обезпокоил всекиго. – Знаете, господин Мющак, че такива разговори не се водят по телефона.
След изнудвача Адем Дилли осквернителят на гробове Мансур… Браво Мющак, на верен път си. Осквернителят на гробове Мансур… Глупаво определение, какво значение имаше дали е обирджия на гробове или некрофил? Може би човекът от другата страна на линията беше моето спасение.
– Прав сте – опитах се да скрия вълнението си. – Трябва да се видим. Кога?
– Веднага…
– Веднага ли?
Аз не можех да се придвижа толкова бързо, но Мансур беше нетърпелив.
– Няма смисъл да протакаме, професоре. Днес щяхме да се срещнем с Акън. Щом той не е добре, елате вие. С мен е и майстор Хасан… Както знаете, преди е участвал в реставрацията. Познава като петте си пръста не само гробницата, но и джамията, медресето и целия комплекс. Ще обясни и как да влезем в гробницата. Ще ни посочи цена, а аз ще кажа комисионата си. Хайде, чакаме ви в магазина на Зейрек…
– Магазина на Зейрек?
– Не ви ли обясни Акън? Да е жив и здрав, много наивно момче. В железарията на майстор Хасан. Улица „Ибадетхане“, успоредна на джамията „Молла Зейрек“… Та тръгвайте, да не ви чакаме дълго…
– Добре – и след като напълних дробовете си с пропития с лекарство въздух на болничната стая, повторих решително, донякъде да убедя и себе си: – Добре, тръгвам веднага.
42
„Любовта причинява умствено затъмнение“
Когато излязох от болницата, отново валеше сняг; в бавно падащия мрак тихо прехвърчаха бели снежинки. Улиците бързо опустяваха. Започваше прекрасна зимна вечер, подходяща за любимата разходка на Нюзхет. Но аз не можех да се разхождам. Три гласа се бореха за надмощие в ума ми.
„Не отивай, момчето ми, вземи такси… Или хващай маршрутката и бързо у дома… Не се бъркай в работите на Нюзхет. Какво те засяга как е умрял падишахът? Да гледаме нашите си дела.“ Това беше мама. Горкичката, мислеше си, че ако не си пъхам носа, работите ще се оправят. Ако можех да изпълня съвета и, щях да направя най-желаното в този момент, да забравя случилото се и да се подслоня в спокойствието на дома си. Но вече беше твърде късно, бях затънал до шия в калта.
„В никакъв случай не я слушай, сине. Аз я слушах години и какво? Трябва да отидеш не вкъщи, а при Невзат. Да му разкажеш всичко… Да, от самото начало… Добре, полицаите в криминалните романи обикновено са глупаци, но не можеш да избягаш от закона, сине. Те знаят повече от теб. Нали служат на държавата…“
Всъщност щях да направя както каза баща ми и ако не с Невзат, щях да говоря с Али. Но след идването на Теоман поверих нему бившия си асистент и като излязох в коридора, от сприхавия комисар нямаше и следа. Попитах двамата полицаи, потънали в разговор за служебните несгоди пред вратата на стаята, но и те не знаеха. Ако можех да намеря Али…
„Дори да беше го намерил, не трябваше да му казваш – възрази агресорът от тъмните дълбини на душата ми… – Не
вярвай на баща си и замъгления му от държавността мозък. Тая работа не е за полицията. Трябва да направиш нещо много елементарно… Първо иди при Шазие и вземи чантата. После върви в железарията на Зейрек. Разбери що за хора са ония. Какво е щяла да прави с тях Нюзхет. И като свършиш, се връщай в Шишли… Не в болницата, а на улица «Ханъмефенди»… В магазина на Дилли… Зимна вечер… Късно е… По улицата няма никой. Адем Дилли кротко пие зад щанда. Дори няма да ти се противопостави. Щом влезеш, вадиш пистолета и три куршума в главата. Пъхаш в джоба фиша от кредитната карта заедно с парите в касата и проблемът е решен. После всеки да си говори каквото си ще…“