Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Ест, капитане? — чу се гласът на Езри.
— Дел, доведи Валора тук.
След малко вратата на каютата се отвори и влезе Джийн, следван от лейтенант Делмастро. Капитан Дракаша внезапно извади и втората си сабя. Празните ножници изщракаха на пода и тя насочи оръжието към Локи.
— Ха си понечил да станеш от стола, ще умреш на мига! — рече тя.
— Какво става…
— Тихо, Езри. Искам да се оправим с Валора.
— Ваша воля, капитане.
И преди Джийн да успее да направи нещо, Езри го изрита рязко с дясно коляно, толкова бързо и точно, че Локи трепна. След удара последва рязко блъсване и Джийн падна на четири крака.
— Ти може и да ми влезеш в някаква работа, Равел. Но не мога да ти позволя да запазиш агента си. — Дракаша пристъпи към Джийн, вдигнала дясната сабя.
Преди да се усети, Локи вече беше скочил от стола, хвърли се върху нея и се опита да омотае ръцете й с веригата на оковите си.
— НЕ! — кресна той. Каютата се завъртя бясно и Локи се просна на пода с тъпа пулсираща болка в челюстта. Умът му, изоставащ с крачка-две от темпото на събитията, постепенно стигна до извода, че Дракаша го беше цапардосала по брадата с дръжката на едната си сабя. Сега лежеше по гръб, а сабята бе надвиснала над гърлото му. Дракаша изглеждаше десет стъпки висока.
— Моля ви — смънка Локи. — Не Жером! Няма нужда!
— Знам — отвърна Дракаша. — Езри?
— Явно ви дължа десет солария, капитане.
— Трябваше да се досетиш — ухили се Дракаша. — Чу какво каза Джабрил за тия двамцата.
— Чух, чух. — Езри коленичи над Джийн с искрено загрижено лице. — Само че не предполагах, че Равел е такъв.
— Това нещо рядко се проявява само в една насока.
— И за това трябваше да се досетя.
Локи вдигна ръце и бутна встрани сабята на Дракаша. Тя не се възпротиви. Той се претърколи, надигна се на колене и прегърна Джийн с ръка, без да обръща внимание на пулсиращата болка в челюстта си. Поне знаеше, че не е счупена.
— Добре ли си, Жером?
— Нищо ми няма — отвърна Джийн. — Поодрасках си ръцете.
— Съжалявам — рече Езри.
— Не се безпокойте — отвърна Джийн. — Много добър удар. Няма нищо по-добро, за да съборите някой с моя ръст. — Той се изправи, залитайки подкрепян от Локи и Езри. — Удар в бъбреците може би.
Езри показа железния бокс, надянат на пръстите на десницата й.
— Това беше резервният план — обясни тя.
— По дяволите, как се радвам, че не го използвахте! Но вие можехте… Аз можеше да падна назад, ако не ме бяхте блъснали достатъчно бързо. Ако бяхте захванали пищяла ми с ходило изотзад…
— И това ми хрумна. Или едно добро мушване в чувствителното място в подмишницата ти…
— И извиване на ръката, да. Това би било…
— Но не бих го приложила срещу толкова едър човек — няма го необходимия натиск, освен ако…
Дракаша се прокашля шумно и Джийн и Езри млъкнаха смутено.
— Излъга ме за Жером, Равел. — Тя вдигна полата си и сабите рязко издрънчаха, когато ги прибра в ножниците. — Той не е нает агент, приятел ти е. Такъв, който няма да допусне да те изхвърлят сам от кораба. Такъв, когото ти ще защитиш, въпреки че те предупредих, че ще умреш.
— Хитро. — Локи усети как бузите му леко се зачервяват. — Значи всичко е било заради това.
— Повече или по-малко. Трябваше да разбера що за човек си, преди да реша какво да те правя.
— И какво решихте?
— Ти си безразсъден, суетен и прекалено хитър — отвърна Дракаша. — Страдаш от заблуждението, че увъртанията ти са очарователни. И също като Жером не би се поколебал да умреш глупаво заради приятел.
— Да — отвърна Локи. — Е… може би съм се привързал към грозния дебелак с годините. Това какво значи — че се връщаме в трюма или поемаме в открито море?
— Нито едното от двете — отвърна Дракаша. — Отивате на бака, където ще ядете и спите заедно с останалите от екипажа на „Червеният вестоносец“. Лека-полека, една по една ще смъкна от теб и останалите ти лъжи. Засега съм доволна, че докато си имаш Жером, за да се грижиш за него, ще се държиш разумно.
— А какви сме? Роби?
— Никой на борда на този кораб не поробва никого — заяви Дракаша със заплашителна нотка в гласа. — Обаче екзекутираме доста умници.
— Мислех, че увъртам очарователно.
— Запомни това: целият ти свят се състои от няколкото педи празна палуба, която ти отпускам, и си извадил страшен късмет, че ги имаш. С Езри ще обясним положението на всички ви на бака.