Изповядвам

Грамофонът се въртеше безшумно, като акомпанимент към неговата стъписаност, и все пак Адриа беше малко учуден, че признанието на баща му за собствения му морален облик никак не го учуди. Мина много време, докато започна да си задава въп­роси – например защо не искаше да се знае, че го е убил един нацист като този Фойгт. Дали не се боеше, че ще се разкрият и други истории? За съжаление, мисля, че това беше причината. Знаеш ли как се чувствах, Сара? Като глупак. Винаги съм си мислил, че сам съм планирал живота си напук на всички, а се оказва, че съм правил това, което властният ми баща е разпоредил още от самото начало на историята. Като акомпанимент към това странно чувство сложих началото на Götterdämmerung325 и трите норни, дъщери на Ерда, се събраха край скалата на Брюнхилда и се заеха да плетат нишката на съдбата, както моят баща търпеливо беше плел нишките на моята съдба, без да попита за моето мнение, нито за мнението на майка. Но една от нишките, която баща ми беше приготвил за след смъртта си, неочаквано се беше скъсала и така се потвърдиха най-дълбоките ми страхове: аз бях виновен за ужасната му смърт.