Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Честито, владетелю! Имаш момиче.
Султан Сюлейман изгаряше от нетърпение да види Хюрем и да прегърне мъничката си дъщеричка. Щом валиде султан се появи на вратата, той разбра, че дългоочакваният момент беше настъпил, и се втурна към любимката си с отривисти движения.
— Името ѝ ще е Михримах — заяви той още с влизането си.
Хюрем изглеждаше приказно красива от щастието, което струеше от нея, че беше сбъднала още едно желание на султан Сюлейман и беше заздравила позициите си пред него. Усмихна се на падишаха със срамежливо изражение.
— Михримах ли, Ваше Величество?
— Да, Михримах. Слънце и луна. Нощ и ден. Черно и бяло… — Като видя, че тя не го разбра, поясни: — Искахме да дадем това име на своята любимка още през първите дни, когато я видяхме. Мечтаехме си, ако Аллах един ден ни дари с дъщеря от Хюрем ханъм, тя да прилича и на слънце, и на месечина. Да бъде и нощ, и ден. Мислехме си, нека се казва Михримах.
Хюрем веднага му подаде мъничкото бебе.
— Какво хубаво име, Ваше Величество. Защо чакате? Вземете Михримах султан.
— Правото се полага първо на майката — каза Сюлейман и целуна Хюрем с обич по челото.
Прегърна дъщеря си, която размахваше стиснати юмручета.
— Моята Михримах. Красивата ми принцеса. Слънце мое, луна моя!
Погледна лицето на дъщеричката си, което все още беше мораво след раждането, а после се усмихна доволно.
— Много се молихме малката да прилича на моята Хюрем, но погледни я само!
Хюрем се приведе засмяна към падишаха.
— Изобщо не се притеснявайте. Моето момиче ще задмине майка си по красота. Стига обичта ви да е безкрайна.
— Чуй това, майко на принц Мехмед и на малката ми принцеса — обърна се през нощта Сюлейман към Хюрем.
После той издекламира новите стихове, които беше написал към газелата, посветена на Хюрем.
Очите ѝ се замъглиха от щастие, когато султан Сюлейман я назова: „Светлина моя, сияние мое, светлик мой“. Малката ѝ дъщеричка спеше до главата ѝ, стиснала силно пръста на майка си. Младият принц Мехмед беше в съседната стая при Мерзука. Хюрем се взря в очите на падишаха, който я гледаше влюбено, с обич, равна на неговата. Беше щастлива и вече се чувстваше по-сигурна. Ибрахим дебнеше като заплаха, обаче трепетът в гласа на Сюлейман ѝ вдъхваше увереност, че той няма да я пожертва заради хърватина.
XLI
— На когото му е мил животът, да бяга!
Хюрем подскочи от страх. Отвън идваха викове, които не можеше да разбере. И тътен, който постепенно се усилваше и все повече приближаваше.
— Какво става? — изтича тя до прозореца.
Иззад решетките видя само града, потънал в мрак оттатък стените на двореца. Изведнъж забеляза заревото, което разяждаше мрака като огнен обрив. По-нататък видя още едно. И още едно. По-назад още едно. Пожар! Истанбул гореше!
Стъпките в коридора се смесиха с женските крясъци и плача на децата. Изплашена, Хюрем се затича към стаята на децата си.
— Какво става? — извика тя.
Мерзука, Сетарет калфа и Емине изтичаха при Хюрем, ококорени от страх. Мерзука притискаше до гърдите си принц Мехмед. А пък Сетарет калфа се опитваше да усмири Михримах, която пищеше уплашена заради внезапното събуждане.
Като видя децата си живи и здрави, Хюрем се успокои.
— Какво става? Какъв е този ужас?
— Не знам. Събудих се от викове. — Гласът на Сетарет калфа звучеше сподавено от страх. На Хюрем ѝ се стори, че тъмното лице на жената беше пребледняло.
Мерзука се намеси и каза задъхано:
— Пожар! Навсякъде гори.
— Ами този приближаващ тътен какъв е? Сякаш небесата се раздират.
— Не знам, не знам! — Мерзука трепереше.
Хюрем се зачуди какво да прави.
Беше съвсем сама. Сюлейман го нямаше от няколко дни. Бродеше из горите на лов с онази змия, която прие за свой зет. Докато Хюрем се щураше разтревожена из стаята, вратата се отвори и вътре влезе Хафса султан с Джафер до нея.
Хюрем веднага изтича при султанката и я прегърна. От притеснение възрастната жена бе забравила дори да покрие главата си.
— Хайде! — заповяда тя. — Веднага се махайте оттук!
— Какво става, госпожо майко?
Докато Джафер буташе Хюрем към вратата, Хафса султан промърмори:
— Еничарите! Еничарите са обърнали казаните. Палят и сриват всичко.
Обърнали казаните ли? Какво означаваше това? Хюрем застина озадачена. Осъзна се, като чу умоляващия глас на Джафер:
— Нямаме време за губене, господарке! Веднага трябва да изчезваме оттук — добави притеснено той.