Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Къде? — Въпросът се изтръгна от устата на Хюрем като безнадежден вик.
— Джафер ще закара теб и децата далеч от града, ще ви заведе на сигурно място. — И Хафса султан беше започнала да дърпа момичето. — Хайде, дъще!
Хюрем за момент се възпротиви:
— Не бива! Негово Величество не е тук. Не ни приляга да оставим харема и да избягаме в отсъствието му.
— Виж, дъще — каза жената, втренчила се в Хюрем, — не е време да се инатиш. Пък и когато падишахът го няма, аз вземам решенията тук. Децата ти са в опасност! Може да бъдат отвлечени.
Да отвлекат децата ѝ? Богородице! Децата ѝ са в опасност. Лицето ѝ пламна. Не, никой нямаше да посегне на нейните рожби!
Хюрем се зарече, че децата ѝ няма да изживеят нейното нещастие. Никога няма да позволи това! Тя взе принц Мехмед от ръцете на Мерзука и го притисна до гърдите си. Момчето се оглеждаше със сънен поглед, непрекъснато смучеше пръста си, без да разбира какво се случва.
— Джафер — каза Хафса султан с режещ глас. — Ти вземи Михримах султан. Знаеш къде да отидеш, действай чевръсто.
Възрастната жена прегърна Хюрем.
— Ами ти, майко? Ти няма ли да дойдеш? — попита момичето.
— Там, където отсъства синът, дългът се пада на майката. Аз ще остана тук. Еничарите не биха посегнали на една възрастна жена. — Тя погали косите на момичето. — Когато наоколо се поуспокои, и вие ще се върнете в дома си, Хюрем ханъм.
Докато Джафер излизаше, следван от Хюрем, Мерзука, Сетарет калфа и Емине, отекна гласът на Хафса султан:
— Хюрем!
Всички спряха. Хюрем веднага се върна и стисна ръцете на жената.
— Кажи, уважаема майко.
— Внуците ми са твоя грижа, дъще.
Хюрем целуна ръка на жената.
— Не се тревожи — каза тя с решителен глас. — Кълна се, че докато тази душа се намира в това тяло, никой няма да вземе от ръцете на Хюрем твоите любими внуци — принца на Негово Величество султана и неговата дъщеря.
Обърна се и се присъедини към навалицата от жени в коридора, следваща Джафер. Беше взела единствено децата си и торбата с чеиза.
Тя не знаеше, че и Джафер се беше заклел пред Аллаха, докато и сетните сили не напуснат тялото му, да отбранява султанката и децата ѝ. Той се бе заклел да бъде Азраил за всеки, който понечи да навреди на Хюрем.
Клатушкайки се в нощния мрак, колите напредваха по тесните и тъмни улички на Истанбул. Хюрем и Мерзука с децата бяха в задната карета, чийто кочияш беше Джафер. Черният момък бе натъпкал в червения пояс на кръста си нож, кинжал — всичко, което беше намерил.
Отпред се движеше каретата със Сетарет, Емине и две прислужнички. Джафер набързо беше подсигурил коли отвън вместо пищните файтони от дворцовата конюшня. При всяко завъртане на колелетата и при всяко друсване върху някой камък и двете карети издаваха страховити звуци, сякаш мигом щяха да се разпаднат.
Хюрем научи какво означава еничарите да обърнат казаните едва когато потеглиха на път. Ако войниците не са доволни от ситуацията, те обръщали казаните с чорба, изсипвали съдържанието им, започвали да удрят по тях с огромните черпаци и да викат. И ето че през тази нощ се беше случило това. Но еничарите този път не искаха пари, а война.
Падишахът отдавна не бе воювал. Не даваше ухо на настояванията на Ибрахим за нови военни действия и прекарваше времето си в прегръдките на Хюрем или на лов. Накрая чашата на търпението на еничарите бе преляла, тяхното съществуване зависеше изцяло от новите завоевания и военната плячка. Походите означаваха богатства. Държавата се замогваше при нови завоевания, а издръжката и делът от плячката на еничарите нарастваха. Но този извор бе пресъхнал след похода срещу Родос.
Бунтовниците начело с началника на еничарите обикаляха улица след улица и крещяха:
— Къде са победните саби на хан Мехмед Завоевателя и на Селим хан?
През това време палеха и сриваха, каквото им се изпречеше.
Хюрем чуваше и собственото си име.
— Московската наложница плени султана ни, да стигнем навреме, че да го спасим — викаха бунтовниците. — Не щем Хюрем!
Всеки път щом чуеше тези крясъци, тя настръхваше от страх. Значи нея търсеха размирниците! Щяха да спасят владетеля от нея! Това всъщност бе смъртна присъда за Хюрем.
— Ако стане много опасно — каза тя изведнъж на Мерзука, — поверявам децата на теб. Тези няма да ме оставят жива. Ако се наложи, вземи децата и се хвърли от колата. Теб и бездруго няма да те познаят. Когато султанът прекрати този метеж, иди при него. Заведи пред шах Сюлейман принца и щерка му и кажи: Това са поверените ми от Хюрем ханъм деца, вземи ги.