Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Какво ме интересува някакъв си друговерец? — тръсна рамене тя, сетне уж между другото вметна: — Имат ли значение думите на един неверник? На мен ми стига името, което ми даде Негово Величество султанът.
Прегърнаха се влюбено. Докато Сюлейман я покриваше с целувки, Хюрем прошепна едва доловимо:
— Пък и редно ли е уважаемият паша, на когото Негово Величество султанът е поверил държавния печат, да одумва харема на господаря с врага?
После те се хванаха за ръце и излязоха в розовата градина, обляна в лунна светлина. Султан Сюлейман изглеждаше весел, но Хюрем усещаше, че думите ѝ оказаха нужното въздействие. Нещо от казаното се съхрани в съзнанието на падишаха. Беше сигурна. Ала Хюрем не знаеше кого от двамата засяга то. Дали Ибрахим, или московската наложница, която си пъхаше носа в държавните работи?
По едно време падишахът посочи наедрелия корем на Хюрем и попита:
— Как е моята бъдеща принцеса?
Този път Сюлейман искаше от Хюрем момиченце.
— Очите ѝ да са наситено сини като твоите. Който ги зърне веднъж, да ги потърси пак. Да се загуби в безкрайното им синьо. Да намери спокойствие в загатнатото им зелено. Да се опияни от тяхната мъгла. Усмивката на принцесата ми да прилича на тази на нейната майка. Да пали душата отведнъж, да взема ума на всекиго, да бъде лек за тъжните.
Сърцето на Хюрем заби лудо от щастие. Значи не за нея Сюлейман щеше да си има едно наум оттук нататък.
„Отровата беше пусната, Любимецо Ибрахим, тръгна към вените ти. Ти си управлявай султаната. Ще видиш как отровата на Хюрем ще те завлече в гроба…“
Тази вечер Хюрем заспа с мисълта, че ще ѝ е нужна само още една отровна капчица, която да попадне в кръвта на прасето.
Още преди да са изтекли пълните девет месеца, Хюрем роди на султан Сюлейман момиче. Раждането отново вдигна на крак целия дворец. Тъй като този път и падишахът присъстваше, в харема цареше още по-голяма паника. Докато главният лекар и останалите лечители, които султан Сюлейман беше мобилизирал още преди дни, чакаха настрана като резервна сила, главната акушерка и помощничките ѝ обсадиха покоите на Хюрем. Армия от прислужници сновеше напред-назад. Главният евнух на харема Местан също капна от тичане между покоите на Хюрем ханъм и тези на падишаха. През целия си живот той не беше притърчал толкова, колкото през въпросния ден. Само с помощта на Аллах успя да не се хлъзне по каменния под с меките червени чехли на краката си.
Родилните болки започнаха да се усилват през нощта. Но детето се роди едва на следния ден привечер. През това време Хюрем нито крещя, нито вика, както обикновено правеха родилките. Искаше Сюлейман да си помисли каква издръжлива и смела жена е, но от друга страна, държеше той да разбере какви болки изпитваше тя. Затова между спазмите, по време на които я завладяваше страх за собствения ѝ живот, тя не пропускаше да заръча на акушерките:
— Тичайте, известете господаря ни. Нека не се тревожи. Неговата Хюрем е добре, тя се моли за здравето и благополучието на господаря и на бебето си.
Акушерката носеше вестта само до вратата. Оттам съобщението се предаваше на Местан ага и той се изправяше задъхан пред владетеля.
— Хюрем хасеки е добре, моли се за здравето на господаря и на бебето.
А падишахът, който от часове кръстосваше из покоите си, обхождайки всяко кътче, даваше отговор:
— И ние се молим. Дано се избави час по-скоро. Искаме да научим също силни ли са болките ѝ.
Съобщението стигаше до стаята на родилката по същия път, а отговорът ѝ отново предаваше Местан ага.
— Владетелю, Хюрем хасеки казва, че болката, разбира се, е много силна, но любовта на Негово Величество султана ще я потисне.
И Хюрем, и Сюлейман изгубиха броя на тези съобщения. По време на следобедния намаз болките се учестиха. Станаха направо непоносими. Хюрем отново сграбчи ръцете на Хафса султан, която не се отделяше от нея. Докато девойката напъваше с всичка сила, за да изкара бебето на бял свят, докато акушерките притискаха корема ѝ, за да ѝ помогнат, тя не можа да издържи на болките и нададе оглушителен писък, изпускайки всичкия въздух от дробовете си.
Страховитият вик на Хюрем, последван от плача на бебе, стигнаха до покоите на султан Сюлейман. Младият падишах потрепна от радост. „Роди се“, отдъхна си той. И първият въпрос, който изскачаше след всяко раждане… Момче ли е или момиче? Отговорът донесе Местан ага, който се появи на прага на стаята, падна в краката на султана. Докато коленичеше в полите му, не беше ясно дали го прави от уважение или по-скоро от умора.