Фурията на капитана

За един прекрасен момент тя спря да си поеме дълбоко въздух, лицето й се обърна към слънцето и тя нежно подкани Сирус да изсуши дрехите й. Толкова дълго носеше мокри неща по себе си, че почти беше забравила какво е чувството да са сухи.

Тук горе въздухът беше чист и свеж и най-важното, в него нямаше и намек за постоянната воня на гниеща растителност. Направо не можеше да си спомни кога за последен път беше прекарала толкова много време без полети — и се почувства прекрасно отново да е във въздуха.

Тя виновно въздъхна и насочи ума си към работата.

Бърнард и Първият лорд все още бяха долу, в блатото. И едва ли беше справедливо да губи време, наслаждавайки се на това да е далече горе, докато те очакваха помощта й, за да се измъкнат от него.

Тя призова Сирус да изостри зрението й и приближи до края на блатата, използвайки предлаганото от залязващото слънце прикритие.

Отначало се притесняваше, че мъглата може да намали видимостта дотолкова, че да бъде практически безполезно да лети над чуждата територия, но скоро откри, че вижда доста ясно блатата отдолу. Не й отне много време да забележи три поста в непосредствена близост до предполагаемия им маршрут.

Два бяха разположени на дървета, растящи на самия край на блатата, а третият — окопан в хълм в подножието на изсъхнало дърво. Постовете бяха прикрити от храсти и лози и позволяваха да се наблюдава цялата периферия на блатата. Изглеждаха достатъчно големи, за да поберат поне по десетина души всеки, а покрай всеки от постовете Амара забеляза вързани на каишки кучета.

Амара се изви във въздуха и огледа всичко от няколко точки за двойна проверка на видяното, въпреки че не смееше да лети директно над вражеските аванпостове — без ярките слънчеви лъчи, които да пречат на случаен поглед да я види, на часовия би било твърде лесно да я засече.

Със скриването на слънцето Амара се спусна обратно в блатата и побърза да се върне при Бърнард и Гай.

Не можа да ги намери, въпреки че знаеше приблизителното място, на което трябваше да се намират, преди Бърнард да махне завесата, създадена с помощта на магията на дървото, и да я повика. Тя се озова при тях и тихо им разказа какво е видяла.

— Не можем да се промъкнем, без да ни видят от поне един от техните постове — заключи Амара. — Предполагам, че точно затова са ги разположили по този начин.

— Кучета — каза Бърнард. — Това усложнява нещата.

— Защо? — попита Амара.

Бърнард сви рамене.

— Мога да използвам Брут, за да ги успокоя, когато минаваме, но в същото време не мога да държа завесата около нас. А кучетата се ориентират по миризмата. Завесата няма да е достатъчна, за да ни скрие от тях.

— А ако не държиш воала около нас — замислено Амара, — не можем да преминем незабелязано.