Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Той. Магът, който преобърна всички сравнявания на числености и стратегии. Тайсхрен, тяхното някогашно възмездие. Бляскавата нагласи ризницата си, твърде широка; беше загубила много тегло. Отпи голяма глътка от мех с вода, изровен на превзетия от тях търговски кораб.

— Той е работа на Качулката. За нас е дворецът.

— Качулката може и да не се справи.

— Тогава ще е Скинър.

Опушения докосна язвите от солта на челото си и се намръщи замислено.

— Така е.

— Остриета, строй се! — викна Бляскавата и тръгна по пристана. До нея се появи Сивогрив.

— Ако не възразявате, ще иззема някои от по-добрите плавателни съдове и ще очаквам завръщането ви.

Тя изгледа ренегата. Аха! Бивш малазанец, разбира се.

— Завръщането ни?

Леденосините очи на мъжа се включиха в насмешката.

— Ако се наложи, разбира се.

— Много добре. Поверявам ви командването.

Сивогрив се поклони и махна с ръка на един сержант.

Бляскавата бе виждала за последно Унта преди повече от половин век. Изглеждаше по-голям, по-заможен, както и подобаваше на столицата на империята. Каменни вълноломи и извита крайморска стена от правилни каменни блокове се издигаха там, където някога стоеше дърво и изхвърлени отпадъци. Много повече кули, сред тях и най-високите, на двореца, стърчаха високо във въздуха над ширналите се улици.

Строиха се в колона в началото на една от главните улици. Тя водеше към Площада на изследователя и правителствения квартал след него. Начело застанаха тя и Скинър; той нареди да развеят знамето със сребърния дракон. Докато вървяха, Бляскавата следеше погледите на хората, натъпкали се из магазините и сергиите покрай улицата. Оглеждаше лицата им с надеждата да види дружелюбност, даже подкрепа, и със страха от откриването на враждебност и негодувание. Съзряното обаче я притесняваше още повече — открито недоумение и объркване. Някои дори ги сочеха и се смееха. Някаква жена се провикна и попита дали не са дошли от Седемте града. Никой ли нямаше представа кои са те? До нея Опушения промърмори: