![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— Мъдър ход, Тай. Както си съвсем сам сега, ще се натъкнеш на ножовете ми.
Главата се надигна, мазната права коса се раздели и разкри измършавяло изопнато лице с хлътнали трескави очи.
— Знаеш ли какво е върховното постижение на неограничената власт, Качулка?
— Върховното какво на кое?
— Безсилие, Качулка. Неограничената власт се превръща в безсилие.
Качулката отстъпи от защитената фигура:
— Това някакво сложно самооправдание за страхливостта ти ли е?
Тайсхрен продължи, все едно Качулката не бе проговорил:
— Напрегнах се повече, отколкото съм дръзвал когато и да е, преди да опитам да проникна във възможностите на бъдещето. Съзрях неща, които едновременно ужасяват и радват. Можеш ли да отговориш на тази загадка, Качулка? Как може и двете неща да съществуват?
Въпреки че отхвърляше херметическата страна на управлението на Лабиринтите, Качулката се дочу как отговаря наизуст:
— Понеже бъдещето съдържа всичко.
— Точно така, Качулка. Разбирам — възможно е всъщност да си достоен за титлата Върховен маг. И тъй, следва въпросът — какво действие да предприема сега? Кои стъпки могат да доведат до това, що само ужасява, а кои — до това, що само радва? Разбира се, отговорът е, че не мога да знам със сигурност. Следователно се въздържам от избор. Пълната осведоменост, приятелю мой, води до парализа.
Главата клюмна отново, все едно отпращаше Качулката, все едно направо отхвърляше физическата реалност.
Качулката се отпусна и отдалечи ръцете си от кръстосаните под наметалото му ремъци и колани. Имаше скрити насочени оръжия, които можеха да достигнат Тайсхрен, но видяното тук не бе заплаха за никого. Вече му беше ясно, че оплетените гностически потайности на теургията12 са отнели ума на най-обещаващия маг от неговото поколение.
Обърна се и излезе от стаята.
Щом Качулката напусна стаята, до отворената врата проблесна светлина и освети жена с къса черна коса, облечена в пепеляви на цвят туника и панталон, понесла дълга тънка тояжка. Тя я стовари с остър удар върху мраморните плочи.
— Не биваше да му се позволява да се приближи толкова.
— Намирам се извън физическия му досег — кротко отвърна Тайсхрен.
— Ала разбирам, че той е също тъй изключителен маг.
— В определени тесни и специални области — да.
Жената преметна тояжката на рамене и облегна ръце на нея.
— И сега?
— Ще видят, че тук не може да бъде решено нищо. Всичко виси на стените на Хенг, както и преди. И те ще отидат.
— Преди?
Тайсхрен кимна със затворени очи.
— Да. Когато Покровителката бе победена от Келанвед и Танцьора, всички разбраха, че никой не е защитен от тях. Всичко бе логическо следствие от това.
Известно време жената остана неподвижна, с вирната глава, сякаш слушаше. Главата на Тайсхрен клюмна още по-надолу, дишането му стана недоловимо. Тя пристъпи към отворената врата.
— Не се набърквай — изрече неподвижният Върховен маг.
Жената замръзна и изруга наум. После опря тояжката в стената.
— Просто ще наблюдавам нещата.
Почака малко за отговор, но такъв не дойде. Тя отново проклетиса и си тръгна.
Облегнат на улична сергия, Опосум гледаше как парцаливата, окъсана колона пурпурни гвардейци влиза през високите бронзови порти на Двореца. Не знаеше дали да се смее или да плаче — това ли беше то? Прехвалената Гвардия? Толкова ли се бяха раздули историите през годините разказване? Ами Качулката? Беше ли оцелял?
До него спря началникът на една Ръка — заместник-командир от втория ешелон. Казваше се Койл.
— Ананд би искал да знае може ли да разчита да помагаме с барикадите.
Опосум се наведе напред и запуши едната си ноздра, за да си издуха носа на улицата.
— Да. Отстранете тълпите. Казвайте на всеки да се държи на разстояние.
— Добре.
Но жената не се отдалечи. Тя гледаше как външните порти се тресат, мощно затръшнати.
— Да, Койл?
— Трудно е за вярване, нали?
Разгневен от фамилиарността, Опосум попита:
— Кое? Че са се завърнали? Или състоянието, в което пристигат? Или случайността да изберат този момент да се появят?
Койл не обърна глава, за да го погледне.
12
Думата теургия е проникнала в съвременните езици от гръцки (θεουργία), където е означавала същото, което ние предаваме с думата магьосничество. — Б.пр.