Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Бляскавата оценяваше смешната страна. Тя, Скинър и шепа Обетници преминават през вътрешните помещения, а повечето от войската са останали назад на строевата площадка. Какво биха могли да постигнат, по-точно — какво имаха наум Качулката или Скинър? Ласийн несъмнено вече е избягала или пък е прибягнала до старото разрешение и е взела отрова — все можеха да се надяват. Може би накрая щяха да се присъединят към върволицата от просители, очакващи заставането си пред августейшата особа.

Но не би. Скинър не спря неотклонния си поход към Тронната зала. Служители и чиновници се притискаха към стените и ги зяпаха, докато те крачеха през колонади, заседателни зали и дълги приемни помещения. Забележително бе отсъствието на стражата — едва ли не ги бяха изтеглили за служба някъде другаде — и Бляскавата се притесняваше къде е това някъде.

Последната висока двойна порта се отвори с трясък под бронираната ръка на Скинър и те застанаха пред дългия черен килим, проснат към празния трон. Сглобеният от кости трон на Малаз. Не толкова тънко напомняне за истинската сила зад него — Т’лан Имасс. На Бляскавата й изглеждаше неприветливо и мрачно седалище. Скинър постави железните си ръце на пояса и кимна с глава, увенчана с висок шлем — като че ли потвърждаваше на себе си каквото бе очаквал през цялото време.

— Празно — произнесе Бляскавата, най-вече защото някой трябваше да го направи.

— Почти — поправи я Скинър и посочи встрани.

Нисък топчест човек в разкошни сини и зелени одежди, застанал в очакване до една колона, се поклони. Посочи към маса с кани бистра вода върху нея.

— Моля, освежете се, почитаеми. Разбирам, че пътуването ви е било твърде обезводняващо.

Скинър се обърна пренебрежително на другата страна:

— Отровата е безполезна срещу нас.

Човекът отново се поклони:

— Известно ми е. Затова и никога не бих извършил такава неблагоразумна постъпка.

Бляскавата сне шлема си и го пъхна под мишница.

— А ти си?

— Малик Рел. Редовно избран говорител на Събранието на областните управители и представители.

Той се усмихна мазно и се поклони.

Бляскавата си взе от водата, отпи голяма глътка и я намери прекрасно освежителна.

— Дошъл си да видиш новите си господари?

Устните на мъжа се изопнаха в тънка усмивчица и показаха противни зелени зъби.

— Ако боговете го пожелаят…

На Бляскавата й се стори, че въобще не е тъй притеснен, както би трябвало. Скинър се обърна при думите му и сега го гледаше.

— Може би трябва да те убия — любезно изрече той.

Очите на мъжа замигаха объркано:

— Нима водата не бе студена и прясна?