И се възправи сянка [bg]

— Един приятел! — изкрещя тя, за да надвика шума от стрелбата.

— Момиче, вече трябва да тръгваме, нямаме време да чакаме — заяви той и я задърпа към кораба.

— Пусни ме! — изкрещя тя в лицето му и се отскубна от ръцете му.

Той се стресна за момент, но после се отказа и се затича към кораба.

Кърл огледа небето — все още нямаше и помен от вражеските небесни кораби.

Приближи се до ръба, за да погледне надолу към околните улици, кея и настъпващите имперски войски.

Към склада все още прииждаха кхосиански войници — мнозина тичаха с всички сили, а други взводове отстъпваха, сражавайки се.

Къде си, идиот такъв?

Кърл не знаеше какво да мисли за този мъж, когото току-що беше срещнала, но който въпреки това беше докоснал чувствителни струни в душата й. Определено да прави любов с него в дългите часове, които бяха прекарали заедно, беше запомнящо се преживяване — свободно и игриво, дори тогава, когато не беше извънмерно страстно. Като се изключи това обаче, кой всъщност беше той?

Тя усещаше, че мъжът е загадка, при това опасна.

Кърл напълно осъзнаваше, че в живота си вече два пъти се е влюбвала в такива мъже. Започваше да подозира, че тази нейна особеност не е никак полезна за нея самата, защото в крайна сметка се беше оказало, че и двамата са егоистични копелета.

Въпреки това сега се водеше война и тя откри, че онова, което войниците казват, е истина. Войната създаваше чудновати обстоятелства. Човек чувстваше необходимост да живее безразсъдно и пълноценно, защото много добре съзнаваше, че може никога да не види следващия изгрев.

Сякаш в подкрепа на това сърцето й внезапно подскочи, когато зърна лицето на Че в края на покрива. Една жена от Доброволците му помагаше да върви.

— Че! — изкрещя тя и се затича да го посрещне.

Беше плувнал в кръв и едва успяваше да се задържи в съзнание.

— Че?

Той повдигна глава и се опита да фокусира погледа си върху нея.

Помогни ми да се махна от тук — казваше изражението му.

Кърл го прегърна през рамо със свободната си ръка и помогна на доброволката да го завлекат до кораба.

Един от малките скудове отлетя от покрива. Друг задейства тръбите си и започна да маневрира, за да заеме празното място. Войниците отстъпиха, за да освободят пространство.

— Има ли някаква следа от чуждоземеца? — дрезгаво попита той.

Кърл поклати глава.

— Където и да се намира, по-добре да побърза, ако иска да се махне от този остров.

Откъм младия мъж прозвуча свистене, наподобяващо смях.

— Това дърто копеле ли? Той ще намери изход от тук. Най-вероятно вече си е тръгнал.